Интродуционе
Всеки път когато пътувам някъде си мисля как трябва да си водя записки, или след това да си опиша спомените и ... никога не го правя. А времето си минава, спомените избледняват или се изкривяват и ми става криво и на мен за това, че не съм записал нищо. Но - по-добре късно, отколкото никога. И това е първият ми пътепис - за разходката до Арецо и Флоренция.
Организацията, в която работя, беше поканена в Арецо, провинция Тоскана, Италия, на конференция за трафика на хора. Конференцията е 4-5 часа, на съвсем местно ниво, със световно неизвестни организации от региона и колежките ми бяха твърде заети, за да й обърнат внимание. Единствените други външни гости на конференцията бяха Паола от германската организация Hydra, и Даниела Данна, професор по социология в Университета в Милано. И двете познавах само като име от света на анти-трафика и проституцията. Тъй като от Ла Страда се изискваше само да направим една 20-минутна доста обща презентация за това кои сме и как работим, аз изявих желание да отида. Мога да говоря общи приказки за организацията и 40 минути, ако трябва, а в Тоскана не съм бил никога, особено пък без да плащам самолетен билет и две нощувки в хотел :-) Шефката ми се съгласи, а организаторите бяха ужасно доволни, че някой от Ла Страда ще ги удостои с присъствието си. Тъй като ми взеха билет до Флоренция, аз поисках да остана един ден повече, за да разгледам, на свои разноски, разбира се.
Във конски вагон...
И така, пристигнах във Флоренция в понеделник следобед, леко притеснен - знае се, че италианците не говорят много английски, а аз отдавна не съм нито слушал, нито опитвал да говоря на френски, за да успея поне нещичко да измисля как може би се казва на италиански. И както обикновено ми се случва когато трябва да кажа нещо на език, който не говоря, започнах да бълвам прости думи на холандски - ja вместо si, een вместо uno, dank je wel вместо grazie. Това водеше до фрази от сорта на een caffe americano, por favor. Качих се на бавния пътнически влак от Флоренция до Арецо (който щеше да спира през около пет минути на всяко село и паланка и да отнеме час и половина) само умерено подразнен, тъй като очаквах да гледам тосканските пейзажи през иначе удобния влак, а и бях решил да чета новозакупената книга на Maggie McNeill "Ladies of the Night". Маги е бивша проститутка и пише блог за проституция, сексуалност и собствени преживявания, който често чета и много харесвам. Постовете й са много аналитични, остроумни, откровени и на места политически, и като че ли очаквах и книгата да е такава, макар че е fiction. Представях си как на фона на тосканските пейзажи ще чета истории за проститутки и ще си мисля за изискани италиански дами на нощта, които ядат тирамису преди работа. (Лирично отклонение - още отдавна бях чел в уикипедия, че тирамису означава нещо като "вдигни ме", заради многото какао и кафе в тортата и че италианските секс работнички я хапвали, за да могат да стоят будни, свежи и в настроение по цяла нощ). Не знам и аз как точно си представях тосканските пейзажи - може би безкрайни полета от маслини, домати, грозде, босилек и прошуто - но тосканският пейзаж от влака упорито приличаше на този между Враца и Лом... Хълмчета, горички, малки неподдържани селца (на които спирахме през пет минути) и много храсти около релсите, които да пречат на и без това невпечатляващата гледка. Все пак - ХЪЛМОВЕ - такива неща не бях виждал от почти една година, та беше приятно да си ги припомня. Първият разказ, който зачетох, пък изобщо не беше свързан с проститутка, а през повечето време героинята сънуваше много, много странен сън. Все пак, разказ за много, много странен сън е също доста, доста интересен. С други думи, пътуването с влака се оказа различно от очакванията ми, но и много приятно.
Граппа, кианти, панцанелла и много много месо
Пристигнах в Арецо и се настаних в хотела си. Като влязох в стаята, почти прихнах да се хиля - луксозна та кичозна - два тежки фотьойла, три тежки картини със златисти рамки, тежки пердета, розов полилей, банята и тя в сходен стил... Не можах да не направя няколко снимки и да си представя, че съм я Медичи, я проститутка на Медичи :-) Организаторите (Провинция Арецо) ми бяха оставили бележка да се насладя на тосканската кухня като техен гост в еди-кой си ресторант. В еди-кой си ресторант, на виа еди-коя си, пристигнах около 8 часа, казах буона сера и дадох писмото от общината. Бързо разбрах, че никой не говори английски там, но се разбрахме лесно, че искам вода "но гас" и една малка граппа. От там насетне всичко протичаше без моя контрол и знание - не ми донесоха меню, а вино (Chianti, разбира се), след известно време плато антипасти (с брускети, панцанела, прошуто и салами), след още известно време талиатели с кайма. Самичък на маса, без никаква представа дали ще идват още ястия, какви и кога, и без да мога да питам някого, седях, пиех си виното, блеех си в телефона, излизах да пуша и размишлявах как би се чувствал някой вегетарианец на моето място, например колежката ми Марийка, ако тя беше дошла. Ами ако аз бях вегетарианец? Можех да избълвам нещо като "но карне, йо соно веджетариаано", но какво от това - менюто явно беше избрано предварително, все с месо. Щях да изям две брускети и панцанелата, и да се надявам, че ще има десерт - джелатто без месо :-) И докато с омаяния си, едновременно объркан и отегчен мозък размишлявах за южняшката кухня и неволите на вегетарианците, видях как сервитьорът ме показва на едно младо лъчезарно момиче, което бързо стигна до моята маса, прегърна ме, разцелува ме и каза "здрасти, аз съм ПиДжи" (вече на английски, слава Богу).
Джиджи ПиДжи
 |
| Моето временно бести ПиДжи |
ПиДжи се казва Паула Джойа нещо си, италианка е и работи в организацията Hydra в Берлин и е абсолютна джойа да бъдеш около нея - весела, енергична, умна, непринудена, симпатична... Представям се и аз кой съм и откъде съм и спонтанно започваме да се чудим защо точно нас са поканили на тази конференция и какво очакват от нас. Аз само съм чувал за Hydra, и тя ми обяснява, че е по-скоро организация за проституиращи, отколкото против трафика. Аз подхващам обичайния си рант за това как ме дразни анти-проститутското говорене, защото като гей мъж, ми прилича на анти-гей говоренето. Дали като отговор на това "откровение" и ПиДжи решава да ми камаутне и казва, че самата тя проституира, освен дето нали и консултира проституиращи в работата си. Някак си ми става още по-интересна и приятна. През това време носят и на нея плато с антипасти, след това и талиатели с кайма, а аз си сърбам виното, все още в неведение какво още ще ни черпи провинция Арецо, ако изобщо нещо. Споделям това с нея, тя пита сервитьора и разбираме, че ще идва ... второ основно ястие (май се оказа, че пастата се брои за първо основно или нещо такова). Шегува се, че ще яде бързо, за да можем да свършим заедно... Въпреки че ми става много смешно от този коментар, кой знае защо се чувствам и малко некомфортно и отивам да пуша, защото сама сигурно ще свърши по-бързо, хаха (не го казвам де). През остатъка от киантито, телешкото с три бейби морковчета (вече и двамата размишляваме за неволите на вегетарианците в южна Европа) и джелатото, аз съм почти пленен от историите, ПиДжи ми разказва. Дали заради италианската си природа или не, говори много, увлекателно и с чувство за хумор. Не помня конкретния ред на нещата, но до края на вечерта научавам, че е на около 33 години, има PhD отскоро; дисертацията й е била за това как езикът се използва за ограничаване на миграцията и потискане на мигрантите; мнението й за проституцията и връзката й с феминизма, патриархата, сексуалността и джендъра; че е родена в Рим, живяла е в Барселона, Лондон и Утрехт, а сега в Берлин; че е купонясвала цял уикенд в Барселона и от там летяла за Берлин и след това за Флоренция и сега е много гладна и изтощена; че е лесбийка, но когато проституира, го прави с мъже; има за гадже (когото нарича партньор) гей мъж; проституира само когато е в Лондон, защото Берлин е беден град, а и тъй като проституцията в Германия е законна, там е пълно с проститутки, което сваля цената и не си заслужава човек да проституира там... Вътрешно се забавлявам толкова много от тези истории, че за момент ми се прииска аз да съм този гей мъж партньор, за да бъда свидетел на всичко това. Не можех да спра да си мисля колко интересни човешки отношения има в света. Най-нестандартната връзка, която аз познавам май е тройката на Хю, Христо и Крег, която ми изглеждаше почти банална като история, в сравнение с това, което чувах... В хода на вечерта стана дума и за Даниела Данна, която също се оказа, че е лесбийка и се познават с ПиДжи и си ходели на гости в Лондон с гаджетата. Даниела така и не се появи в ресторанта, и ние с моето ново временно бести се прибрахме в хотела. Аз - с водка за 8 евро, която купих от магазин с продавач, който приличаше на румънски ром.
Борис и Беатриче
 |
| Помпозната Сале ди Гранде |
На сутринта видях бестито на закуска, но тя бързаше да си довърши презентацията (така е, който купонясва цял уикенд в Барселона). Запознах се с Даниела, обаче, която е по-възрастна, около 45, да речем, по-тиха и сдържана, но много умна жена. В 8.30 дойде Франческа (от организаторите) да ни закара до мястото на конференцията - палацо ди нещо си (понастоящем сградата на общината), в сале ди гранде. Салето и то като хотелската ми стая - гранде и кичозе. Макар да бе обявена за 9ч, конференцията, вероятно по стар италиански обичай, започна към 9.45-10. In the meantime, Франческа ми доведе Beatrice - моята лична преводачка. Макар да ми се представи като Биàтрис и да говореше с приятен британски акцент, аз реших, че всъщност е Беатриче - като любимата на Данте. Беатриче изглеждаше като лелка на средна възраст (въпреки че може да е била и на моята, ох!) и беше също приятна и приказлива жена. За мен беше облекчение да има още един човек, с когото да мога да си говоря на английски и си бърборихме за всякакви глупости докато започна конференцията. Няколко официозни лица откриха - президентът и вице-президентът на провинция Арецо, някой си от регион Тоскана... В думите на всички витаеше известна фрустрация от това, че явно вече няма да има провинции в Италия (поради административна реформа или нещо такова) и не се знае дали ще имат пари да продължат проекта си за трафика, който успешно върви от десет години. Помислих си "Добре дошли в света на НПО-тата"... Мислех си и как тези малки незначителни факти ще ми останат в главата, както само малките, незначителни факти могат... След официалните лица, които се и изнизаха към други задължения, дойде ред на "Борис Джерасимов", като най-виден анти-трафик експерт... Въпреки че и аз съм правил консекутивен превод и знам колко е гадно, когато някой не прави редовни паузи, някак се отплеснах и забравих да правя редовни паузи по време на презентацията си. Беатриче се справяше доста добре, но аз все пак забавих и се нагодихме. Макар че всички говориха по 5-10 минути, аз говорих около 25, вероятно и заради превода, дори към края реших да попретупам, за да остане време за другите. Хора си водиха записки, други ми снимаха презентацията, което приех за добър знак. След мен говориха и ПиДжи, и Франческа, и Даниела и още няколко души и най-сетне свърши конференцията (която продължи само пет часа и не знам защо казвам най-сетне, но вероятно и вие си го мислите вече).
Via Petrarca
 |
| С ПиДжи и Даниела |
Така с моите вече две бестита, ПиДжи и Дани, си тръгнахме от конференцията и решихме да се разходим малко из Арецо. Бях питал някого вече какво интересно има в града и ми казаха първо, че филмът на Бенини La Vita e Bella (Животът е хубав) е сниман тук. Май и аз го бях забелязал - рекламираха се туристически маршрути, които обикалят местата, където е сниман филмът. Макар и интересно, като един филолог уж интелектуалец, обаче, бях забелязал и Виа Петрарка и питах дали пък и поетът не е от тук. Потвърдиха ми го и ми указаха как да отида до къщата му - Каса ди Петрарка. Обзе ме странно и познато усещане. Още преди пет години, когато за първи път бях в Италия, имах чувството, че съм роден в малка, незначителна и никому с нищо неизвестна страна. За да не се депресираме, нека добавя, поне в сравнение с Италия. По която и улица да минех, на който и площад да се спрях, бяха все кръстени на имена, които съм чувал. Тогава бях на гости на един познат в малкото, никому неизвестно градче Omegna, на брега на неизвестното езеро Lago D'orta, и се оказа, че там е роден Джани Родари. Приятелят ми се учуди, че знам автора, както и днес приятелките ми се поучудиха, че знам Петрарка. Аз ги уверих, че съм много умен, макар че не знам нито едно заглавие от Петрарка, но не там е въпросът. Как така всеки от нас може да назове поне (поне!) 10 известни италиански автори, художници и музиканти, от Данте и Бокачо до Ерос Рамацоти, а сигурно никой чужденец не може да назове дори един известен българин? :-( Е, ясно е как де - те имали Ренесанс и Сан Ремо, ние - не точно и Златен Орфей..
Макар и леко фрустриран от тези мисли, с беститата обиколихме Арецо за половин-един час и седнахме да пием кафе. Научих още, че Даниела е във връзка, но по принцип не ги изкарва повече от шест месеца - нетипично за лесбийка; че ПиДжи има досадна майка (кой ли няма?), а гаджето (партньорът) й говори осем езика, докато тя самата - само шест...
Купихме си и по няколко сувенира и беститата трябваше да си заминават, а аз се прибрах в хотела си да пиша този пост...
Всичките ми снимки от Арецо и Флоренция могат да се видят във Фейсбук, дори без регистрация.
Част 2 - Флоренция (на английски)
