На тази дата преди пет години, със символично еднопосочен билет, пристигнах в Нидерландия. От пет години живея и работя тук, имам връзка и собствено жилище, но така и не съм споделял писмено никакви впечатления за живота и обществото тук. Затова реших сега, на тази юбилейна дата, да напиша първия си пост за Холандия (и хайде стига съм я наричал с правилното й име:), който всъщност и без това много отдавна мисля да пиша и все не стигам до него. Пиша го на български, за да не обидя някой местен..
Vergaderingcultuur ("фехадерингкултююр", букв. култура на събранията) е едно от нещата, с които холандците се гордеят като общество. На практика това означава, че решенията се взимат заедно, на събрание, на което всеки може да изрази мнението си и да предложи решение на даден проблем. В курса ми по холандски ни го обясняваха с историята на държавата и най-вече - вечната битка с морето. Идеята е, че с такава стихия като морето никой не може да се справи сам и са нужни сплотеност и съвместните усилия на цялото общество, за да се превъзмогне опасността. За тази цел не може един човек да знае всичко най-добре и да дава нареждания, защото всеки - и най-простият селянин - има познания в различни области и може да има блестяща идея. (Впрочем, това е свързано и с друга черта на холандското общество - сравнителното равенство и плоска йерархия).
В наши дни, повечето хора, разбира се, не се борим да държим морето на мястото му, но в работата си имаме всякакви други проблеми за разрешаване и vergaderingcultuur се изразява в съвременните екипни срещи (по-културния вариант на някогашните "оперативки":). На тези срещи наистина се вземат решения и всеки от екипа има думата и си казва мнението и дава предложения. Отново да се върна към "пропагандата", в учебника ми по холандски дори имаше историйка за полската секретарка в холандска фирма, която се удивлява как на екипни срещи и тя може да изрази мнението си, и нейното мнение се зачита при вземането на решения, което не й се е случвало в Полша, където директорът или някакъв екип от висш мениджмът вземат решенията и след това само ги спускат надолу.
Но ако се чудите защо тогава съм нарекъл поста си "халтура" - сега ще обясня. Защото тази демократичност е донякъде повърхностна и привидна. В моя, а и не само, опит, наистина всички сме насърчени да се изразим и да даваме мнения и предложения, но почти винаги накрая се оказваме насърчени да се съгласим с шефа и става това, което шефът си е наумил, че е най-доброто решение. В това, разбира се, има резон - шефът носи крайната отговорност за фирмата и с оглед на евентуалните последствия - може да е по-добре той да е взел решението. Това, което малко ме дразни, обаче, е че уж мнението на всеки е ценно, а накрая шефът ти започва да носи от девет кладенеца вода (а понякога и само от един-два), за да те убеди, че неговото мнение е най-правилното и то ще бъде! Ами тогава let's call a spade a spade и да не е залъгваме, а? В Полша (или в България и т.н.) поне е ясно кой взима решенията и никой не си прави илюзии..
Не ме разбирайте погрешно - обичам Холандия и плоската й география и йерархия и това, че мнението ми е търсено и чуто. Но ми е странно, когато чуя "... и мисля, че трябва да се съгласиш с мен". Но ... c'est la vie. Може би някой ден и аз ще съм шеф! :-)
Но ако се чудите защо тогава съм нарекъл поста си "халтура" - сега ще обясня. Защото тази демократичност е донякъде повърхностна и привидна. В моя, а и не само, опит, наистина всички сме насърчени да се изразим и да даваме мнения и предложения, но почти винаги накрая се оказваме насърчени да се съгласим с шефа и става това, което шефът си е наумил, че е най-доброто решение. В това, разбира се, има резон - шефът носи крайната отговорност за фирмата и с оглед на евентуалните последствия - може да е по-добре той да е взел решението. Това, което малко ме дразни, обаче, е че уж мнението на всеки е ценно, а накрая шефът ти започва да носи от девет кладенеца вода (а понякога и само от един-два), за да те убеди, че неговото мнение е най-правилното и то ще бъде! Ами тогава let's call a spade a spade и да не е залъгваме, а? В Полша (или в България и т.н.) поне е ясно кой взима решенията и никой не си прави илюзии..
Не ме разбирайте погрешно - обичам Холандия и плоската й география и йерархия и това, че мнението ми е търсено и чуто. Но ми е странно, когато чуя "... и мисля, че трябва да се съгласиш с мен". Но ... c'est la vie. Може би някой ден и аз ще съм шеф! :-)
