Лъжи и истини за германския закон за проституцията

Този пост е преведен от блога Research Project Germany, който изследва проституцията и положението на проституиращите в Германия. Преводът е мой, по молба на автора на блога. 

Лъжи и истини за германския закон за проституцията

Въведение за незапознатите

Митовете, които циркулират за германското законодателство за проституцията са идеален пример за това как когато повтаряш една лъжа многократно, тя започва да бъде приемана за „истина”. И тъй като противниците на проституцията и някои политици от други държави често използват Германия като пример за уж провала на легализацията на проституцията, списъкът по-долу разглежда някои от често срещаните твърдения за германския Закон за проституцията от 2002 година. Списъкът съвсем не е изчерпателен и информираните читатели няма да открият в него нищо ново. Единствената му цел е да предостави доказателства, които оборват погрешните представи и лъжите, които за съжаление твърде често се появяват в медиите и други източници.

Лъжа: Германия легализира проституцията през 2002 година.

Истина: Проституцията в Германия е легална през по-голямата част от 20ти век. Целта на Закона за проституцията от 2002 г. (ProstG) е да подобри юридическото и социалното положение на проституиращите и да премахне съществуващата дотогава представа за проституцията като нарушение на обществения ред.

Лъжа: Законът дава право на мениджърите на публичните домове да определят (Weisungsrecht) с кои клиенти да се срещат проституиращите и какви сексуални услуги да им предоставят.

Истина: Мениджърите имат само ограничено право да дават насоки (eingeschränktes Weisungsrecht), което им позволява единствено да определят работното място и работното време.

Лъжа: Само 44 проституиращи в Германия са регистрирани към Националния осигурителен институт.

Истина: Оценката на германското правителство [за въздействието на Закона за проституцията] показва, че 86,9% от интервюираните проституиращи имат здравна осигуровка. Въпреки че по-малък брой внасят пенсионни осигуровки, това се отдава на други фактори, като например колко дълго време възнамеряват да останат в тази индустрия и личната нужда от сигурност.

Що се отнася до тези „44”: както посочва докладът на правителството, основните пречки, които споделят проституиращите, са неяснотата дали трудовите договори действително биха предоставили някакви социални и материални предимства и доколко по-късно могат да срещнат други, неочаквани трудности. Само една много малка част със сигурност искат трудов договор, докато мнозинството по-скоро отхвърлят тази възможност. Те изказват опасения, че ако сключат трудов договор биха изгубили сексуалната си автономия, както и възможността сами да определят кога и къде биха искали да работят. Други пречки са страхът от изгубване на анонимността, както и негативните социални последствия, които биха могли да възникнат, ако се разбере какво работят. Затова проституиращите не разкриват професията си пред властите и осигурителните дружества, а се регистрират с други професии.

Лъжа: Бюрата по труда могат да принудят безработните да започнат да проституират.

Истина: Условията за приемане на „разумна работа” не означават, че на безработните се предлага работа в проституцията. Материали в медиите, които твърдят обратното са неверни.

Лъжа: Трафикът на хора с цел сексуална експлоатация се е увеличил след приемането на Закона за проституцията.

Истина: Въпреки засилената полицейска дейност в тази сфера, годишните отчети на Федералната криминална полиция (BKA) не показват никакво значимо увеличение на броя на идентифицираните жертви, което да предполага разширяване на явлението трафик на хора като следствие от закона.

През 2003г., една година след приемането на Закона за проституцията, BKA регистрира 1235 потенциални жертви на трафик – изолирано увеличение спрямо предишните и следващите години: 2000 (926), 2001 (987), 2002 (811), 2003 (1235), 2010 (610), 2011 (640), 2012 (612). През 2013г. са регистрирани 542 потенциални жертви. Това представлява значителен спад от почти 44% от 2003г. насам. Както правителството заяви през 2013 година, от качествена гледна точка, рискът от трафик на хора с цел сексуална експлоатация в Германия е ограничен. Това, което се е увеличило, обаче, са материалите в медиите, свързани с трафика на хора и следователно впечатлението, че и самият феномен се е разраснал.

Лъжа: Законът за проституцията се е провалил.

Истина: Законът не се прилага равномерно в различните федерални провинции, а в повечето случаи дори се заобикаля чрез местни наредби. Както посочва Rebecca Pates, „[Законът за проституцията] е може би е единственият федерален закон, който умишлено не се прилага от администрацията.” Закон, който не се прилага, не може и да се провали. QED.

Забележка: има достатъчно други доказателства, които оборват горепосочените лъжи. За целите на това общо въведение са използвани като източници само оценката на правителството, годишните отчети на Федералната криминална полиция, една академична статия и един блог. 

Превод на английски от Matthias Lehman. За английската версия на тази статия натиснете тук. 

Кой е по- по- най-

Преди няколко месеца Twitter ми беше избухнал с историята на Моника Джоунс - студентка по Социални дейности в Университета на Аризона, активист за транс права и права на проституиращите и "a trans woman of colour". Моника е била спирана от полицията или арестувана в подозрения за проституция, в общи линии само заради профилирането на черните транс жени. Точно това определение "trans woman of colour" ме замисли и накара да пиша този пост. Замислих се, че аз дори и да "трябва" да се определя като гей, не трябва да определям расата, половата идентичност и пола си. Т.е. "бял", "cis" (cis е, най-накратко казано, обратното на транс - когато се идентифицираш с пола, с който си роден) и "мъж" някакси се подразбират. Замислих се и за "привилегията" - отново покрай туитове и блогове - че макар и гей аз, като бял цис мъж, съм много по-привилегирован от ... на практика мнозинството хора в света (жени, не-бели хора и транс хора). "Привилегията" се изразява в отношението на обществото (като цяло, колкото и абстрактно да звучи това) към теб, и задоволяването на базисните нужди от подслон, работа, връзки с хора, принадлежност към групи и т.н.

Разбира се, като цяло можем да приемем, че белият хетеросексуален (цис) мъж християнин е най-привилегированият екземпляр на света. С условието, че цветът и религията са локализирани, т.е. в арабската, китайската, индийската и т.н. култури се има предвид доминантните религия и цвят на кожата. Та се зачудих, по един малко детински начин, ако премахнем религията, кой е по- по- най-привилегирован и кой е по- по- най-ощетен/дискриминиран? Или какво стои в "хранителната верига" между дъното (черна транс жена) и върха (бял хетеро цис мъж)? 

От дуалистична гледан точка нещата са ясни - мъж надцаква жена, бял надцаква черен, цис надцаква транс и хетеро надцаква хомо. Но какво става когато са смесени? 

Та с условието, че въпросите са глупави и безмислени, че цис се подразбира, а цветът на кожата е условен, как се степенува привилегията? 

- Бяла хетеро жена по-добре ли е от черен (гей или хетеро) мъж? - според мен не - пол бие цвят
- Бяла хетеро жена по-добре ли е от (бял или черен) гей мъж?  - може би в Източна Европа да, но в Западна и САЩ - хм, може би не - мъж идва преди жена
- Бял транс мъж по-добре ли е от черна лесбийка? - според мен не - цис бие бял

и така нататък... 

Затова следващия път когато се почувстваме дискриминирани, можем да си спомним, че ние белите цис мъже, дори и гей, пак сме доста нагоре в хранителната верига. За разлика от нас, някои хора не могат да скрият чертите си и наистина имат ограничен достъп до ресурси и възможности, биват профилирани и тормозени от полицията, гонени от общностите и домовете си и т.н. 

И когато се борим за равни права трябва да чуем и по-непривилегированите от нас. 

Моят имейл до Антония Първанова - член на Европейския Парламент относно участието й в Brussels call

Европейското женско лоби (European Women's Lobby) отдавна води кръстоносен поход срещу проституцията. Последната им инициатива е Brussels Call - Together for a Europe free from Prostitution, чрез която се опитват да привлекат и членове на Европейския Парламент (ЧЕП-ове:) на своя страна. За щастие засега са само 40-тина, основно от Швеция, Дания и Франция, но кой знае докъде могат да стигнат.. Някой друг път смятам да размишлявам по-надълго за проституцията и правата на проституиращите, както и за псевдоморалистичните, аз-знам-по-добре-от-теб-от-какво-имаш-нужда кръстоносни походи, но сега само ще сложа писмото си до Антония Първанова, Ивайло Калфин и Мария Неделчева - българските евродепутати, които подкрепят тази малоумна инициатива.

Уважаема госпожо Първанова, 

Дълбоко съм разочарован и загрижен от Вашето участие в Brussels Call - инициатива на European Women's Lobby, която цели, чрез подвеждащи или направо лъжливи твърдения, още повече да маргинализира и стигматизира проституиращите жени и мъже, да ги лиши от малкото възможности за социална и здравна грижа и да ги направи още по-уязвими към насилие и експлоатация. Аз вярвам, че усилията ни трябва да бъдат насочени към борбата срещу трафика на хора и принудителния труд (не само в проституцията) и към закрилата на човешките права на всички хора и особено на най-уязвимите групи, каквито са проституиращите. В този процес трябва да бъдат чути и самите проституиращи, тъй като те най-добре знаят от какво имат нужда и как да бъдат защитени правата им, а не да бъдат заклеймявани като безпомощни жертви, които трябва да бъдат спасени, като хора без собствено достойнство и без право на избор. Трафикът на хора просперира най-вече в нерегулираните или слаборегулирани трудови сектори, каквато е секс индустрията, но също така земеделието, строителството, ресторантьорството и т.н. Да твърдим, че борейки се с трафика ние трябва да се борим с проституцията е като да тръгнем на кръстоносен поход срещу, например, строителството, земеделието или миграцията. Вместо това аз вярвам, че трябва да се концентрираме първо върху предоставянето на превантивна информация на уязвимите групи и второ - по-добрата регулация на тези сектори. Криминализирането на които и да било аспекти на проституцията (самите проституиращи или пък техните клиенти) прави секс индустрията само още по-невъзможна за регулиране и участниците в нея - още по-уязвими към насилие и експлоатация. Дебатът за проституцията трябва да се води без истерични псевдоморализъм и религиозна етика и на базата на реални, разумни и академични изследвания и данни. 

Позволявам си тук да добавя и апела, подготвен от организации защитаващи правата на проституиращите:

---

I am very concerned at your support for the Brussels Call, a series of initiatives which will endanger sex workers; push them into criminality; increase risk and is not supported by any research or sex workers’ organisation. Today the European Women’s Lobby released a statement which contained a number of untruths and stigmatizing statements with your name attached in support.

• Between 80 and 95% of persons in prostitution have suffered some form of violence before entering the system of prostitution (e.g.,rape, incest, paedophilia).[1]

• 62% of women in prostitution report having been raped.[2]

• 9 out of 10 women in prostitution would like to exit the system of prostitution but feel unable to do so.[3]

• 68% of women in prostitution meet the criteria for Post-Traumatic Stress Disorder in the same range as victims of torture undergoing treatment.[4]

• According to Interpol, a pimp earns 110 000 euros per year per prostituted person.

• Nevada, where procuring is decriminalised, sees the highest rates of rape compared to all US states.[5]

[1] Melissa Farley et al., ‘Prostitution in five countries: violence and post traumatic stress disorder’, Feminism and Psychology, 8, 1998.

[2] Melissa Farley et al., ‘Prostitution in five countries: violence and post traumatic stress disorder’, Feminism and Psychology, 8, 1998.

[3] UK Home Office, Paying the price, 2004

[4] Melissa Farley et al., “Prostitution in five countries: violence and post traumatic stress disorder”, Feminism and Psychology, 8, 1998

[5]http://www.prostitutionetsociete.fr/politiques-publiques/legislations-nationales/nevada-les-bordels-exemplaires-d.

Not a single one of these statements is supported by peer reviewed and accepted research. Melissa Farley has been discredited and has been disallowed from giving expert evidence in Canada and New Zealand. Academics in New Zealand filed a complaint against her, so problematic are her methods and conclusions. 

The statistic attributed to the UK parliament is in fact not found anywhere in that report, which indicates a lack of knowledge on this topic the Europeans Women’s lobby has.

You also put your name to the statement “Prostitution is violence against women” which denies the human rights of a sex worker to consent to sex, as well as making it more difficult for an oppressed and marginalized group to access support services. If your job is defined as violence it is very difficult to get help when you are actually on the receiving end of violence. This reached its apotheosis with the murder of a sex worker by her abusive ex partner in Sweden. 

The Pro Sentret report in Norway showed that criminalisation of clients leads to increased risks, rapes, violence, less time for screening, and lower condom usage. Economists have shown that it leads to lower prices, and sex workers being forced into changing their behaviour, with less time for risk management. That you support this is worrying in the extreme, and indicates little knowledge of, or concern for, the lives of sex workers.

The statement also claims that trafficking and sex work has decreased since criminalisation was introduced in Sweden. This is a complete fabrication which even the Swedish government does not claim. There are no pre-criminalisation statistics, and no evidence sex work has decreased. The lives of sex workers have become more difficult, which is seen as a victory by those who oppose sex work for religious/political/moral reasons. A 2011 study explains why a decrease cannot be claimed.

If you do genuinely care about sex workers, rather than supporting a campaign that will endanger them, I ask that you put your voice behind decriminalization on the New Zealand model. More information can be found out about their successful harm reduction and empowering of sex workers here.

To speak for sex workers instead of listening to them means you are ignoring the voices of an oppressed group, I hope this letter makes you reconsider and that you will contact sex workers groups in your country to learn more about what they want.

С уважение, 
Б. Герасимов