Черен Петър или малко за расизма

Вече повече от пет години живея в Холандия. Причината да дойда тук, освен прекрасната възможност за работа, която ми се отвори, беше и идеята за либералната Холандия - брачното равенство, приемащото отношение към гей хората, легализираната проституция, почти легализираната марихуана... Когато пристигнах тук, обаче, осъзнах, че това е по-скоро една леко романтична представа като за цяла държава и цял народ. Забелязах, например, честото посочване на изкупителни жертви - те са мързеливи, живеят на социални помощи, вдигат шум, вършат престъпления, не спазват "холандския ред". Първо бяха мароканците и турците, след това поляците, българите и румънците, сега пак са мароканците... Отделно чувах и за дискриминацията към трансполовите хора, стигмата към проституиращите и административните пречки пред тях, множеството изисквания към лица, кандидатстващи за убежище в страната и т.н. Но никога не се бях замислял за скрития расизъм на холандците. 

Един от любимите холандски празници е Sinterklaas, по едноименния светец (също така Sint Nicolaas - Св. Николай), който се празнува на вечерта преди Никулден - 5 декември. Понякога се шегувам, че тук това е "малката Коледа", но по традиция за холандците, това всъщност си е денят за размяна на подаръци и празнуване със семейството, докато 25 декември е повече формалност. Разбира се, в последните десетилетия, под натиска на популярната култура, Коледа добива все по-голямо значение и тук, но моите холандски приятели ми споделят, че на Sinterklaas е истинското разменяне на подаръци, и за деца, и за възрастни, докато на Коледа си подаряват по една книга, например, като за отбиване на номера. Синт е прототипът на Santa Claus - добрият старец с бяла брада и червена роба, който носи подаръци на добрите деца, а лошите - отвежда на следващия ден в Испания (всяка история трябва да бъде и леко абсурдна, нали, аз лично не бих имал нищо против да бъда отведен в Испания през декември). 

Синт си има помощник - Zwarte Piet (Черен Петър) - и сега думата ми е за него. В последните години в Холандия тече ожесточен дебат около Zwarte Piet - много хора намират образа му за расистки и резултат от миналото на Холандия като държава, търгуваща роби. През 2013г. дори имаше разследване от Офиса на върховния комисар на ООН по човешки права, но в крайна сметка не обвиниха Холандия в расизъм. 

Това, което забелязвам, обаче, е че главно чужденците и черните намират героя за расистки. За белите холандци това си е просто една традиция, един празник, и герои, които са любими на децата (и съответно остават такива, когато децата пораснат). И холандците яростно защитават Черния Петър и отказват да го видят като расистки образ и евентуално да го променят. В интерес на истината, едната от легендите за произхода на Черния Петър е, че е бил роб в Етиопия и Св. Николаас го е освободил. Като благодарност, Пит предложил да му бъде помощник - по-скоро благородно деяние, отколкото расистко или робско.. Напоследък все по-често се изразява и теорията, че е черен заради това, че е минал през комина и е целия в сажди. Това обаче не обяснява ярко червените устни и огромните обеци, нали? 

Но мисълта ми е за дискриминацията и расизма, които не виждаме, тъй като не ни касаят. Аз самият нямам силно мнение по дебата с Черен Петър - разбирам доводите и на двете страни. Но аз съм бял и не мога да усетя расизма така както вероятно черните хора. Според проучване от юни 2014г., мнозинството не-бели холандци смятат, че Zwarte Piet е дискриминиращ образ към тях или някой друг. За сравнение, само 25% от етническите холандци смятат, че е дискриминиращ към някой друг. Това според мен трябва да е достатъчно, за да бъде променен героя по някакъв начин. Приятелят ми е бял холандец и, както и останалите, силно си защитава традицията и не вижда нищо нередно в този герой. Опитах се да му обясня, че при други обстоятелства - такива, които биха засегнали него - сигурно не би мислел така. Ако например помощникът на американския Дядо Коледа беше холандец, чиято основна черта е да е скръндзав. Или Zwarte Piet беше гей, който вместо да влиза през комина, например, подрежда цветя в домовете на хората и пръска сребрист брокат навсякъде... Аз бих счел такъв персонаж за обиден, пък бил той и детски герой. 

Photo: ANP, source: Nu.nl

Тази година, в опит да се успокоят духовете, излизат и зелени и сини Zwarte Piet, или без обеци и толкова начервени устни. Някои хора смятат това за още по-гротескно, а други протестират още по-силно срещу развалянето на любимия им герой. Все пак, има и някакъв напредък - 6 от 211 общини са заявили, че ще представят различен Zwarte Piet например в Гауда ще е свързан с популярното сирене. Но вероятно ще мине много време докато традицията изчезне (ако изобщо изчезне) и една от причините е, че натискът за промяна в Zwarte Piet се счита за още един нежелан ефект на глобализацията и политическата коректност. 

Ферхадерингхалтура

На тази дата преди пет години, със символично еднопосочен билет, пристигнах в Нидерландия. От пет години живея и работя тук, имам връзка и собствено жилище, но така и не съм споделял писмено никакви впечатления за живота и обществото тук. Затова реших сега, на тази юбилейна дата, да напиша първия си пост за Холандия (и хайде стига съм я наричал с правилното й име:), който всъщност и без това много отдавна мисля да пиша и все не стигам до него. Пиша го на български, за да не обидя някой местен.. 

Vergaderingcultuur ("фехадерингкултююр", букв. култура на събранията) е едно от нещата, с които холандците се гордеят като общество. На практика това означава, че решенията се взимат заедно, на събрание, на което всеки може да изрази мнението си и да предложи решение на даден проблем. В курса ми по холандски ни го обясняваха с историята на държавата и най-вече - вечната битка с морето. Идеята е, че с такава стихия като морето никой не може да се справи сам и са нужни сплотеност и съвместните усилия на цялото общество, за да се превъзмогне опасността. За тази цел не може един човек да знае всичко най-добре и да дава нареждания, защото всеки - и най-простият селянин - има познания в различни области и може да има блестяща идея. (Впрочем, това е свързано и с друга черта на холандското общество - сравнителното равенство и плоска йерархия). 

В наши дни, повечето хора, разбира се, не се борим да държим морето на мястото му, но в работата си имаме всякакви други проблеми за разрешаване и vergaderingcultuur се изразява в съвременните екипни срещи (по-културния вариант на някогашните "оперативки":). На тези срещи наистина се вземат решения и всеки от екипа има думата и си казва мнението и дава предложения. Отново да се върна към "пропагандата", в учебника ми по холандски дори имаше историйка за полската секретарка в холандска фирма, която се удивлява как на екипни срещи и тя може да изрази мнението си, и нейното мнение се зачита при вземането на решения, което не й се е случвало в Полша, където директорът или някакъв екип от висш мениджмът вземат решенията и след това само ги спускат надолу.   

Но ако се чудите защо тогава съм нарекъл поста си "халтура" - сега ще обясня. Защото тази демократичност е донякъде повърхностна и привидна. В моя, а и не само, опит, наистина всички сме насърчени да се изразим и да даваме мнения и предложения, но почти винаги накрая се оказваме насърчени да се съгласим с шефа и става това, което шефът си е наумил, че е най-доброто решение. В това, разбира се, има резон - шефът носи крайната отговорност за фирмата и с оглед на евентуалните последствия - може да е по-добре той да е взел решението. Това, което малко ме дразни, обаче, е че уж мнението на всеки е ценно, а накрая шефът ти започва да носи от девет кладенеца вода (а понякога и само от един-два), за да те убеди, че неговото мнение е най-правилното и то ще бъде! Ами тогава let's call a spade a spade и да не е залъгваме, а? В Полша (или в България и т.н.) поне е ясно кой взима решенията и никой не си прави илюзии.. 

Не ме разбирайте погрешно - обичам Холандия и плоската й география и йерархия и това, че мнението ми е търсено и чуто. Но ми е странно, когато чуя "... и мисля, че трябва да се съгласиш с мен". Но ... c'est la vie. Може би някой ден и аз ще съм шеф! :-)