Showing posts with label трафик на хора. Show all posts
Showing posts with label трафик на хора. Show all posts

Sunday, 23 November 2014

Лъжи и истини за германския закон за проституцията

Този пост е преведен от блога Research Project Germany, който изследва проституцията и положението на проституиращите в Германия. Преводът е мой, по молба на автора на блога. 


Лъжи и истини за германския закон за проституцията

Въведение за незапознатите

Митовете, които циркулират за германското законодателство за проституцията са идеален пример за това как когато повтаряш една лъжа многократно, тя започва да бъде приемана за „истина”. И тъй като противниците на проституцията и някои политици от други държави често използват Германия като пример за уж провала на легализацията на проституцията, списъкът по-долу разглежда някои от често срещаните твърдения за германския Закон за проституцията от 2002 година. Списъкът съвсем не е изчерпателен и информираните читатели няма да открият в него нищо ново. Единствената му цел е да предостави доказателства, които оборват погрешните представи и лъжите, които за съжаление твърде често се появяват в медиите и други източници.

Лъжа: Германия легализира проституцията през 2002 година.

Истина: Проституцията в Германия е легална през по-голямата част от 20ти век. Целта на Закона за проституцията от 2002 г. (ProstG) е да подобри юридическото и социалното положение на проституиращите и да премахне съществуващата дотогава представа за проституцията като нарушение на обществения ред.

Лъжа: Законът дава право на мениджърите на публичните домове да определят (Weisungsrecht) с кои клиенти да се срещат проституиращите и какви сексуални услуги да им предоставят.

Истина: Мениджърите имат само ограничено право да дават насоки (eingeschränktes Weisungsrecht), което им позволява единствено да определят работното място и работното време.

Лъжа: Само 44 проституиращи в Германия са регистрирани към Националния осигурителен институт.

Истина: Оценката на германското правителство [за въздействието на Закона за проституцията] показва, че 86,9% от интервюираните проституиращи имат здравна осигуровка. Въпреки че по-малък брой внасят пенсионни осигуровки, това се отдава на други фактори, като например колко дълго време възнамеряват да останат в тази индустрия и личната нужда от сигурност.

Що се отнася до тези „44”: както посочва докладът на правителството, основните пречки, които споделят проституиращите, са неяснотата дали трудовите договори действително биха предоставили някакви социални и материални предимства и доколко по-късно могат да срещнат други, неочаквани трудности. Само една много малка част със сигурност искат трудов договор, докато мнозинството по-скоро отхвърлят тази възможност. Те изказват опасения, че ако сключат трудов договор биха изгубили сексуалната си автономия, както и възможността сами да определят кога и къде биха искали да работят. Други пречки са страхът от изгубване на анонимността, както и негативните социални последствия, които биха могли да възникнат, ако се разбере какво работят. Затова проституиращите не разкриват професията си пред властите и осигурителните дружества, а се регистрират с други професии.

Лъжа: Бюрата по труда могат да принудят безработните да започнат да проституират.

Истина: Условията за приемане на „разумна работа” не означават, че на безработните се предлага работа в проституцията. Материали в медиите, които твърдят обратното са неверни.

Лъжа: Трафикът на хора с цел сексуална експлоатация се е увеличил след приемането на Закона за проституцията.

Истина: Въпреки засилената полицейска дейност в тази сфера, годишните отчети на Федералната криминална полиция (BKA) не показват никакво значимо увеличение на броя на идентифицираните жертви, което да предполага разширяване на явлението трафик на хора като следствие от закона.
През 2003г., една година след приемането на Закона за проституцията, BKA регистрира 1235 потенциални жертви на трафик – изолирано увеличение спрямо предишните и следващите години: 2000 (926), 2001 (987), 2002 (811), 2003 (1235), 2010 (610), 2011 (640), 2012 (612). През 2013г. са регистрирани 542 потенциални жертви. Това представлява значителен спад от почти 44% от 2003г. насам. Както правителството заяви през 2013 година, от качествена гледна точка, рискът от трафик на хора с цел сексуална експлоатация в Германия е ограничен. Това, което се е увеличило, обаче, са материалите в медиите, свързани с трафика на хора и следователно впечатлението, че и самият феномен се е разраснал.

Лъжа: Законът за проституцията се е провалил.

Истина: Законът не се прилага равномерно в различните федерални провинции, а в повечето случаи дори се заобикаля чрез местни наредби. Както посочва Rebecca Pates, „[Законът за проституцията] е може би е единственият федерален закон, който умишлено не се прилага от администрацията.” Закон, който не се прилага, не може и да се провали. QED.

Забележка: има достатъчно други доказателства, които оборват горепосочените лъжи. За целите на това общо въведение са използвани като източници само оценката на правителството, годишните отчети на Федералната криминална полиция, една академична статия и един блог. 


Превод на английски от Matthias Lehman. За английската версия на тази статия натиснете тук

Friday, 16 May 2014

Tuscany, part 1 - Arezzo

Интродуционе
Всеки път когато пътувам някъде си мисля как трябва да си водя записки, или след това да си опиша спомените и ... никога не го правя. А времето си минава, спомените избледняват или се изкривяват и ми става криво и на мен за това, че не съм записал нищо. Но - по-добре късно, отколкото никога. И това е първият ми пътепис - за разходката до Арецо и Флоренция. 

Организацията, в която работя, беше поканена в Арецо, провинция Тоскана, Италия, на конференция за трафика на хора. Конференцията е 4-5 часа, на съвсем местно ниво, със световно неизвестни организации от региона и колежките ми бяха твърде заети, за да й обърнат внимание. Единствените други външни гости на конференцията бяха Паола от германската организация Hydra, и Даниела Данна, професор по социология в Университета в Милано. И двете познавах само като име от света на анти-трафика и проституцията. Тъй като от Ла Страда се изискваше само да направим една 20-минутна доста обща презентация за това кои сме и как работим, аз изявих желание да отида. Мога да говоря общи приказки за организацията и 40 минути, ако трябва, а в Тоскана не съм бил никога, особено пък без да плащам самолетен билет и две нощувки в хотел :-) Шефката ми се съгласи, а организаторите бяха ужасно доволни, че някой от Ла Страда ще ги удостои с присъствието си. Тъй като ми взеха билет до Флоренция, аз поисках да остана един ден повече, за да разгледам, на свои разноски, разбира се. 

Във конски вагон... 
И така, пристигнах във Флоренция в понеделник следобед, леко притеснен - знае се, че италианците не говорят много английски, а аз отдавна не съм нито слушал, нито опитвал да говоря на френски, за да успея поне нещичко да измисля как може би се казва на италиански. И както обикновено ми се случва когато трябва да кажа нещо на език, който не говоря, започнах да бълвам прости думи на холандски - ja вместо si, een вместо uno, dank je wel вместо grazie. Това водеше до фрази от сорта на een caffe americano, por favor. Качих се на бавния пътнически влак от Флоренция до Арецо (който щеше да спира през около пет минути на всяко село и паланка и да отнеме час и половина) само умерено подразнен, тъй като очаквах да гледам тосканските пейзажи през иначе удобния влак, а и бях решил да чета новозакупената книга на Maggie McNeill "Ladies of the Night". Маги е бивша проститутка и пише блог за проституция, сексуалност и собствени преживявания, който често чета и много харесвам. Постовете й са много аналитични, остроумни, откровени и на места политически, и като че ли очаквах и книгата да е такава, макар че е fiction. Представях си как на фона на тосканските пейзажи ще чета истории за проститутки и ще си мисля за изискани италиански дами на нощта, които ядат тирамису преди работа. (Лирично отклонение - още отдавна бях чел в уикипедия, че тирамису означава нещо като "вдигни ме", заради многото какао и кафе в тортата и че италианските секс работнички я хапвали, за да могат да стоят будни, свежи и в настроение по цяла нощ). Не знам и аз как точно си представях тосканските пейзажи - може би безкрайни полета от маслини, домати, грозде, босилек и прошуто - но тосканският пейзаж от влака упорито приличаше на този между Враца и Лом... Хълмчета, горички, малки неподдържани селца (на които спирахме през пет минути) и много храсти около релсите, които да пречат на и без това невпечатляващата гледка. Все пак - ХЪЛМОВЕ - такива неща не бях виждал от почти една година, та беше приятно да си ги припомня. Първият разказ, който зачетох, пък изобщо не беше свързан с проститутка, а през повечето време героинята сънуваше много, много странен сън. Все пак, разказ за много, много странен сън е също доста, доста интересен. С други думи, пътуването с влака се оказа различно от очакванията ми, но и много приятно. 

Граппа, кианти, панцанелла и много много месо
Пристигнах в Арецо и се настаних в хотела си. Като влязох в стаята, почти прихнах да се хиля - луксозна та кичозна - два тежки фотьойла, три тежки картини със златисти рамки, тежки пердета, розов полилей, банята и тя в сходен стил... Не можах да не направя няколко снимки и да си представя, че съм я Медичи, я проститутка на Медичи :-) Организаторите (Провинция Арецо) ми бяха оставили бележка да се насладя на тосканската кухня като техен гост в еди-кой си ресторант. В еди-кой си ресторант, на виа еди-коя си, пристигнах около 8 часа, казах буона сера и дадох писмото от общината. Бързо разбрах, че никой не говори английски там, но се разбрахме лесно, че искам вода "но гас" и една малка граппа. От там насетне всичко протичаше без моя контрол и знание - не ми донесоха меню, а вино (Chianti, разбира се), след известно време плато антипасти (с брускети, панцанела, прошуто и салами), след още известно време талиатели с кайма. Самичък на маса, без никаква представа дали ще идват още ястия, какви и кога, и без да мога да питам някого, седях, пиех си виното, блеех си в телефона, излизах да пуша и размишлявах как би се чувствал някой вегетарианец на моето място, например колежката ми Марийка, ако тя беше дошла. Ами ако аз бях вегетарианец? Можех да избълвам нещо като "но карне, йо соно веджетариаано", но какво от това - менюто явно беше избрано предварително, все с месо. Щях да изям две брускети и панцанелата, и да се надявам, че ще има десерт - джелатто без месо :-) И докато с омаяния си, едновременно объркан и отегчен мозък размишлявах за южняшката кухня и неволите на вегетарианците, видях как сервитьорът ме показва на едно младо лъчезарно момиче, което бързо стигна до моята маса, прегърна ме, разцелува ме и каза "здрасти, аз съм ПиДжи" (вече на английски, слава Богу). 

Джиджи ПиДжи
Моето временно бести ПиДжи
ПиДжи се казва Паула Джойа нещо си, италианка е и работи в организацията Hydra в Берлин и е абсолютна джойа да бъдеш около нея - весела, енергична, умна, непринудена, симпатична... Представям се и аз кой съм и откъде съм и спонтанно започваме да се чудим защо точно нас са поканили на тази конференция и какво очакват от нас. Аз само съм чувал за Hydra, и тя ми обяснява, че е по-скоро организация за проституиращи, отколкото против трафика. Аз подхващам обичайния си рант за това как ме дразни анти-проститутското говорене, защото като гей мъж, ми прилича на анти-гей говоренето. Дали като отговор на това "откровение" и ПиДжи решава да ми камаутне и казва, че самата тя проституира, освен дето нали и консултира проституиращи в работата си. Някак си ми става още по-интересна и приятна. През това време носят и на нея плато с антипасти, след това и талиатели с кайма, а аз си сърбам виното, все още в неведение какво още ще ни черпи провинция Арецо, ако изобщо нещо. Споделям това с нея, тя пита сервитьора и разбираме, че ще идва ... второ основно ястие (май се оказа, че пастата се брои за първо основно или нещо такова). Шегува се, че ще яде бързо, за да можем да свършим заедно... Въпреки че ми става много смешно от този коментар, кой знае защо се чувствам и малко некомфортно и отивам да пуша, защото сама сигурно ще свърши по-бързо, хаха (не го казвам де). През остатъка от киантито, телешкото с три бейби морковчета (вече и двамата размишляваме за неволите на вегетарианците в южна Европа) и джелатото, аз съм почти пленен от историите, ПиДжи ми разказва. Дали заради италианската си природа или не, говори много, увлекателно и с чувство за хумор. Не помня конкретния ред на нещата, но до края на вечерта научавам, че е на около 33 години, има PhD отскоро; дисертацията й е била за това как езикът се използва за ограничаване на миграцията и потискане на мигрантите; мнението й за проституцията и връзката й с феминизма, патриархата, сексуалността и джендъра; че е родена в Рим, живяла е в Барселона, Лондон и Утрехт, а сега в Берлин; че е купонясвала цял уикенд в Барселона и от там летяла за Берлин и след това за Флоренция и сега е много гладна и изтощена; че е лесбийка, но когато проституира, го прави с мъже; има за гадже (когото нарича партньор) гей мъж; проституира само когато е в Лондон, защото Берлин е беден град, а и тъй като проституцията в Германия е законна, там е пълно с проститутки, което сваля цената и не си заслужава човек да проституира там... Вътрешно се забавлявам толкова много от тези истории, че за момент ми се прииска аз да съм този гей мъж партньор, за да бъда свидетел на всичко това. Не можех да спра да си мисля колко интересни човешки отношения има в света. Най-нестандартната връзка, която аз познавам май е тройката на Хю, Христо и Крег, която ми изглеждаше почти банална като история, в сравнение с това, което чувах... В хода на вечерта стана дума и за Даниела Данна, която също се оказа, че е лесбийка и се познават с ПиДжи и си ходели на гости в Лондон с гаджетата. Даниела така и не се появи в ресторанта, и ние с моето ново временно бести се прибрахме в хотела. Аз - с водка за 8 евро, която купих от магазин с продавач, който приличаше на румънски ром. 

Борис и Беатриче
Помпозната Сале ди Гранде
На сутринта видях бестито на закуска, но тя бързаше да си довърши презентацията (така е, който купонясва цял уикенд в Барселона). Запознах се с Даниела, обаче, която е по-възрастна, около 45, да речем, по-тиха и сдържана, но много умна жена. В 8.30 дойде Франческа (от организаторите) да ни закара до мястото на конференцията - палацо ди нещо си (понастоящем сградата на общината), в сале ди гранде. Салето и то като хотелската ми стая - гранде и кичозе. Макар да бе обявена за 9ч, конференцията, вероятно по стар италиански обичай, започна към 9.45-10. In the meantime, Франческа ми доведе Beatrice - моята лична преводачка. Макар да ми се представи като Биàтрис и да говореше с приятен британски акцент, аз реших, че всъщност е Беатриче - като любимата на Данте. Беатриче изглеждаше като лелка на средна възраст (въпреки че може да е била и на моята, ох!) и беше също приятна и приказлива жена. За мен беше облекчение да има още един човек, с когото да мога да си говоря на английски и си бърборихме за всякакви глупости докато започна конференцията. Няколко официозни лица откриха - президентът и вице-президентът на провинция Арецо, някой си от регион Тоскана... В думите на всички витаеше известна фрустрация от това, че явно вече няма да има провинции в Италия (поради административна реформа или нещо такова) и не се знае дали ще имат пари да продължат проекта си за трафика, който успешно върви от десет години. Помислих си "Добре дошли в света на НПО-тата"... Мислех си и как тези малки незначителни факти ще ми останат в главата, както само малките, незначителни факти могат... След официалните лица, които се и изнизаха към други задължения, дойде ред на "Борис Джерасимов", като най-виден анти-трафик експерт... Въпреки че и аз съм правил консекутивен превод и знам колко е гадно, когато някой не прави редовни паузи, някак се отплеснах и забравих да правя редовни паузи по време на презентацията си. Беатриче се справяше доста добре, но аз все пак забавих и се нагодихме. Макар че всички говориха по 5-10 минути, аз говорих около 25, вероятно и заради превода, дори към края реших да попретупам, за да остане време за другите. Хора си водиха записки, други ми снимаха презентацията, което приех за добър знак. След мен говориха и ПиДжи, и Франческа, и Даниела и още няколко души и най-сетне свърши конференцията (която продължи само пет часа и не знам защо казвам най-сетне, но вероятно и вие си го мислите вече). 

Via Petrarca
С ПиДжи и Даниела
Така с моите вече две бестита, ПиДжи и Дани, си тръгнахме от конференцията и решихме да се разходим малко из Арецо. Бях питал някого вече какво интересно има в града и ми казаха първо, че филмът на Бенини La Vita e Bella (Животът е хубав) е сниман тук. Май и аз го бях забелязал - рекламираха се туристически маршрути, които обикалят местата, където е сниман филмът. Макар и интересно, като един филолог уж интелектуалец, обаче, бях забелязал и Виа Петрарка и питах дали пък и поетът не е от тук. Потвърдиха ми го и ми указаха как да отида до къщата му - Каса ди Петрарка. Обзе ме странно и познато усещане. Още преди пет години, когато за първи път бях в Италия, имах чувството, че съм роден в малка, незначителна и никому с нищо неизвестна страна. За да не се депресираме, нека добавя, поне в сравнение с Италия. По която и улица да минех, на който и площад да се спрях, бяха все кръстени на имена, които съм чувал. Тогава бях на гости на един познат в малкото, никому неизвестно градче Omegna, на брега на неизвестното езеро Lago D'orta, и се оказа, че там е роден Джани Родари. Приятелят ми се учуди, че знам автора, както и днес приятелките ми се поучудиха, че знам Петрарка. Аз ги уверих, че съм много умен, макар че не знам нито едно заглавие от Петрарка, но не там е въпросът. Как така всеки от нас може да назове поне (поне!) 10 известни италиански автори, художници и музиканти, от Данте и Бокачо до Ерос Рамацоти, а сигурно никой чужденец не може да назове дори един известен българин? :-( Е, ясно е как де - те имали Ренесанс и Сан Ремо, ние - не точно и Златен Орфей..

Макар и леко фрустриран от тези мисли, с беститата обиколихме Арецо за половин-един час и седнахме да пием кафе. Научих още, че Даниела е във връзка, но по принцип не ги изкарва повече от шест месеца - нетипично за лесбийка; че ПиДжи има досадна майка (кой ли няма?), а гаджето (партньорът) й говори осем езика, докато тя самата - само шест... 

Купихме си и по няколко сувенира и беститата трябваше да си заминават, а аз се прибрах в хотела си да пиша този пост...

Всичките ми снимки от Арецо и Флоренция могат да се видят във Фейсбук, дори без регистрация. 

Част 2 - Флоренция (на английски)

Wednesday, 2 October 2013

Моят имейл до Антония Първанова - член на Европейския Парламент относно участието й в Brussels call

Европейското женско лоби (European Women's Lobby) отдавна води кръстоносен поход срещу проституцията. Последната им инициатива е Brussels Call - Together for a Europe free from Prostitution, чрез която се опитват да привлекат и членове на Европейския Парламент (ЧЕП-ове:) на своя страна. За щастие засега са само 40-тина, основно от Швеция, Дания и Франция, но кой знае докъде могат да стигнат.. Някой друг път смятам да размишлявам по-надълго за проституцията и правата на проституиращите, както и за псевдоморалистичните, аз-знам-по-добре-от-теб-от-какво-имаш-нужда кръстоносни походи, но сега само ще сложа писмото си до Антония Първанова, Ивайло Калфин и Мария Неделчева - българските евродепутати, които подкрепят тази малоумна инициатива.

Уважаема госпожо Първанова, 

Дълбоко съм разочарован и загрижен от Вашето участие в Brussels Call - инициатива на European Women's Lobby, която цели, чрез подвеждащи или направо лъжливи твърдения, още повече да маргинализира и стигматизира проституиращите жени и мъже, да ги лиши от малкото възможности за социална и здравна грижа и да ги направи още по-уязвими към насилие и експлоатация. Аз вярвам, че усилията ни трябва да бъдат насочени към борбата срещу трафика на хора и принудителния труд (не само в проституцията) и към закрилата на човешките права на всички хора и особено на най-уязвимите групи, каквито са проституиращите. В този процес трябва да бъдат чути и самите проституиращи, тъй като те най-добре знаят от какво имат нужда и как да бъдат защитени правата им, а не да бъдат заклеймявани като безпомощни жертви, които трябва да бъдат спасени, като хора без собствено достойнство и без право на избор. Трафикът на хора просперира най-вече в нерегулираните или слаборегулирани трудови сектори, каквато е секс индустрията, но също така земеделието, строителството, ресторантьорството и т.н. Да твърдим, че борейки се с трафика ние трябва да се борим с проституцията е като да тръгнем на кръстоносен поход срещу, например, строителството, земеделието или миграцията. Вместо това аз вярвам, че трябва да се концентрираме първо върху предоставянето на превантивна информация на уязвимите групи и второ - по-добрата регулация на тези сектори. Криминализирането на които и да било аспекти на проституцията (самите проституиращи или пък техните клиенти) прави секс индустрията само още по-невъзможна за регулиране и участниците в нея - още по-уязвими към насилие и експлоатация. Дебатът за проституцията трябва да се води без истерични псевдоморализъм и религиозна етика и на базата на реални, разумни и академични изследвания и данни. 


Позволявам си тук да добавя и апела, подготвен от организации защитаващи правата на проституиращите:





I am very concerned at your support for the Brussels Call, a series of initiatives which will endanger sex workers; push them into criminality; increase risk and is not supported by any research or sex workers’ organisation. Today the European Women’s Lobby released a statement which contained a number of untruths and stigmatizing statements with your name attached in support.
  • Between 80 and 95% of persons in prostitution have suffered some form of violence before entering the system of prostitution (e.g.,rape, incest, paedophilia).[1]
  • 62% of women in prostitution report having been raped.[2]
  • 9 out of 10 women in prostitution would like to exit the system of prostitution but feel unable to do so.[3]
  • 68% of women in prostitution meet the criteria for Post-Traumatic Stress Disorder in the same range as victims of torture undergoing treatment.[4]
  • According to Interpol, a pimp earns 110 000 euros per year per prostituted person.
  • Nevada, where procuring is decriminalised, sees the highest rates of rape compared to all US states.[5]
[1] Melissa Farley et al., ‘Prostitution in five countries: violence and post traumatic stress disorder’, Feminism and Psychology, 8, 1998.
[2] Melissa Farley et al., ‘Prostitution in five countries: violence and post traumatic stress disorder’, Feminism and Psychology, 8, 1998.
[3] UK Home Office, Paying the price, 2004
[4] Melissa Farley et al., “Prostitution in five countries: violence and post traumatic stress disorder”, Feminism and Psychology, 8, 1998
Not a single one of these statements is supported by peer reviewed and accepted research. Melissa Farley has been discredited and has been disallowed from giving expert evidence in Canada and New Zealand. Academics in New Zealand filed a complaint against her, so problematic are her methods and conclusions. 
The statistic attributed to the UK parliament is in fact not found anywhere in that report, which indicates a lack of knowledge on this topic the Europeans Women’s lobby has.
You also put your name to the statement “Prostitution is violence against women” which denies the human rights of a sex worker to consent to sex, as well as making it more difficult for an oppressed and marginalized group to access support services. If your job is defined as violence it is very difficult to get help when you are actually on the receiving end of violence. This reached its apotheosis with the murder of a sex worker by her abusive ex partner in Sweden. 
The Pro Sentret report in Norway showed that criminalisation of clients leads to increased risks, rapes, violence, less time for screening, and lower condom usage. Economists have shown that it leads to lower prices, and sex workers being forced into changing their behaviour, with less time for risk management. That you support this is worrying in the extreme, and indicates little knowledge of, or concern for, the lives of sex workers.
The statement also claims that trafficking and sex work has decreased since criminalisation was introduced in Sweden. This is a complete fabrication which even the Swedish government does not claim. There are no pre-criminalisation statistics, and no evidence sex work has decreased. The lives of sex workers have become more difficult, which is seen as a victory by those who oppose sex work for religious/political/moral reasons. A 2011 study explains why a decrease cannot be claimed.
If you do genuinely care about sex workers, rather than supporting a campaign that will endanger them, I ask that you put your voice behind decriminalization on the New Zealand model. More information can be found out about their successful harm reduction and empowering of sex workers here.
To speak for sex workers instead of listening to them means you are ignoring the voices of an oppressed group, I hope this letter makes you reconsider and that you will contact sex workers groups in your country to learn more about what they want.

С уважение, 
Б. Герасимов