Защо отидох на София Прайд 2014

Снимка: Светла Енчева

Тази година бях за втори път на София Прайд. По щастлива случайност след трагично събитие, новата дата на Прайда съвпадна с периода, в който си бях в България и разбира се реших да присъствам. За известно мое разочарование, обаче, повечето ми гей приятели решиха да не. 

За целта и смисъла на прайда са писали различни хора, откакто той се провежда в София, например Българския хелзинкски комитет, Яна Бюрер Тавание, Светла Енчева и други. Моите приятели, с които говорих, обаче, бяха решили да не ходят по по-практични, а не философски причини - не било добре замислено и организирано, нямало да бъде купон, както е в Западна Европа, а щяло да прилича повече на политическо шествие за права, нищо нямало да се промени и т.н. Това, разбира се, си е така донякъде.. В сравнение с прайдовете в Брюксел, Лондон и Амстердам, на които съм бил, София Прайд е една разходка с няколкостотин души из центъра на София, при засилени мерки за сигурност и параноя и кратка и вяла увеселителна програма в края. 

Лондон Прайд 1970г.

НО ... и прайдовете в Западна Европа и САЩ също не са започнали със стотици хиляди души и голям купон. На първия Прайд в Лондон през 1970 г. е имало 150 души. В наши дни има примерно половин милион. Когато бях там през 2011 г. дори чух една "баба" да си спомня как е марширувала на един от първите прайдове насред крещящите хейтъри и християните с лозунгите. Но така се преминава от вяло политическо шествие за права до огромен купон, в който участва целият град. 

Затова причината да отида и аз тази година беше перспективата. Представете си, скъпи приятели, че тази година, както е вяло и недотам добре обмислено и организирано, отидат, да кажем, 1500 души - това ще даде повод на много повече несигурни хора да отидат догодина. Догодина ще отидат 2500 души, на следващата - 4000, на по-следващата - 5000... През това време, с нарастващия брой участници ще се промени и обществената нагласа към Прайда - хейтърите ще се окажат една маргинализирана групичка от има-няма стотина малоумници, няколко големи фирми ще усетят накъде духа вятъра и ще поискат да се рекламират срещу известна сума дарение, организаторите ще се почувстват принудени да измислят по-забавни неща, а и ще имат средствата (от спонсорите) да ги реализират, ще започнат да идват комшиите от съседните държави, на Столична община ще й светне колко розови левове може да събере и ще го спонсорира и подкрепя и тя, и ... докато се усетим, за няколко години, можем да имаме най-големия и забавен Прайд на Балканите (с изключение на Гърция, предполагам и предвид неуспешните опити на Сърбия и Македония)... 

(част от) Лондон Прайд 2011г.

Но за тази цел, скъпи приятели, трябва да превъзмогнем себе си и да отидем, дори и само за бройката. Защото и размерът е важен и колкото е по-голям, толкова по-голям и ще става! 

Така че, да не ви споменавам сега поименно, искам да ми обещаете, че следващата година ще отидете на София Прайд! :-)