Sunday, 26 October 2014

The demand side of human trafficking

"Demand" is a major concept in anti-trafficking work. All international anti-trafficking legislation urges states to "take measure to discourage the demand that fosters all forms of exploitation". Anti-trafficking organisations often state that "like any economic activity, human trafficking is based on a supply and demand model". Taken more broadly, this suggests that in our consumer society, where we try to have more of everything, we demand cheap goods and services, which in turn puts pressure on producers and companies to lower the production costs, which in turn can be best achieved through exploitative/unfair labour. More narrowly, but more vocally, the concept of "demand" is used to denote men's demand for paid sex, which in turn suggests that more sex workers are necessary, which can be achieved through more women trafficked for sexual exploitation. The #EndDemand hashtag is usually used to call for the prohibition of prostitution or the criminalisation of the clients of sex workers as a way to end the demand for prostitution and by extension of this narrow view - trafficking. 

I am uncomfortable with the issue of "demand" and unconvinced in it but I also don't feel knowledgeable enough to try and disprove it. The Global Alliance against Traffic in Women (GAATW) has published a very good research "Moving Beyond 'Supply and Demand' Catchphrases", which shows the limitations of this oversimplification of an otherwise complex issue. But I still want to share briefly some issues I have with it, before moving to my main point. Firstly, I don't quite agree with the notion of consumer demand for cheap goods and services, which leads to exploitation of workers. "Cheap" is a very subjective notion - what is cheap for me is expensive to someone else and the other way around. Surely millions of people in the world demand cheap apartments, jets and boats or cheap Fendi and Gucci bags and Vera Wang wedding dresses but I haven't seen a large supply of them. And conversely, are we sure that Fendi and Gucci are more fair employers than H&M or could it be that they are just as unfair but simply pay higher fees to designers, more for advertising and their CEO's live more lavishly? Secondly, as for commercial sex, again I don't agree that there is demand for trafficked women in prostitution. There's probably a general demand for cheap, easy, accessible and uncomplicated sex but there are plenty of people who are willing to offer it, whether for money or not. It's not even certain that a trafficked prostitute is cheaper than the free ones - at least in the Amsterdam Red Light District there is a minimum price that all sex workers ask. Thirdly, I don't agree that the demand always shapes the supply. I can't imagine that there was a huge demand for, let's say, cherry-flavoured Coca Cola, where thousands of people begged the company to put cherry flavour in its drink. I rather imagine that someone at Coca Cola had this idea, tested it on the public, saw that some people liked it, and the company started selling it (the actual history is a bit different but still doesn't suggest that there was a demand preceding the supply). Similarly, I'm not sure there was a clear demand for flavoured vodka, camera inside a mobile phone or even smart phones, an app that counts your steps, nylon stockings (note the sentence "The introduction of nylon... began a high demand for stockings..."), etc. These may be silly examples, but my point is that maybe because there are women willing to sell sex - there are men willing to buy it; because there are cheap goods and services - there are people who buy/use them. Lastly, to call vulnerable people, migrants and victims of trafficking "supply" is just humiliating and dehumanising. 

To me there are two demands that lie at the core of human trafficking - the demand of people for better life and the demand of the exploiters for quick and easy profits. Everyone agrees that the root causes of human trafficking lie in the poverty, unemployment, inequality and injustice in countries of origin. In their demand for better life, people become vulnerable to exploitation, whether by migrating to another country, or by undertaking precarious work. On the other hand is the "demand" of exploiters for higher profits/lower labour costs. Obviously there are employers in agriculture, construction or domestic work who provide decent wages and working conditions and others who don't. But to us, the end consumers, the price of prawns or mushrooms or apartments is the same, whether produced through fair or unfair labour, which means that the exploitative employers simply cash in on higher profits. This means that to #EndDemand we need to end the structural deficiencies of global economy and to address the unequal distribution of wealth, gender-based violence, discrimination, corruption and injustice and to ensure decent working and living conditions for all people. Instead, governments of the Global North prefer easy, simple and populistic measures to #EndDemand, such as the criminalisation of sex work, which will only leave even more people in poverty.

Fortunately, there seems to be an increasing understanding of the need to address the root causes of human trafficking and the demand for equality, justice and decent life. On World Day of Social Justice, the ILO and OSCE published a joint statement "Fighting human trafficking means fighting poverty, unemployment and inequality", which is also reflected in the 2013 annual report of the OSCE Special Representative for human trafficking Maria Grazia Giammarinaro. I am hopeful that Ms. Giammarinaro will continue this line of thinking in her new position of a UN Special Rapporteur on human trafficking. Dr. Helga Konrad, former OSCE Special Representative, also states in an interview that "combating human trafficking requires addressing social inequality". 

Sadly, at the same time, the EU adopts a resolution to criminalise the purchase of sex as a way to address human trafficking and gender inequality, negotiates the TTIP and ISDS behind closed doors and is fortifying Fortress Europe... 

Wednesday, 1 October 2014

Развитието на сексуалната идентичност у хомосексуалните мъже

Richard A. Isay, M.D.

Psychoanalytic Study of the Child, 41:467-489 (1986)

В тази статия аз очертавам три широки етапа при изграждането на хомосексуална идентичност: етап на формиране по време на детството, етап на затвърждаване през юношеството и ранната зрялост и интегриране по време на зрелостта. Етапът на формиране се характеризира с импулси и фантазии към собствения пол в ранното детство. Спомените за тези ранни модели на възбуда може да бъдат изтласкани, но стават по-достъпни чрез анализата на индиректните спомени, проявявани в преноса и в избора на сексуални обекти. Разбира се, може да бъдат и директно възпроизведени. Преживяването за „различност” в ранното общуване с връстници изглежда включва предсъзнавано признаване на възбудата от собствения пол. Други аспекти на различността от връстниците могат да подействат като параван за тези изтласкани спомени.

Затвърждаването и интегрирането на хомосексуалната ориентация изглежда се улеснява от топла и любяща майка, която позволява на детето да изгради положителен образ за себе си и баща си. Хомосексуалните мъже, които са били използвани от майките си като тяхно нарцистично продължение и които може подсъзнателно да са усетили тяхната амбивалентност, като цяло проявяват повече мазохистични тенденции и по-лош себеобраз поради ранните си нарцистични рани. Те изпитват по-голяма нужда от социален конформизъм поради зависимостта си от социално одобрение за поддържане на самочувствието. Те са по-склонни да ненавиждат хомосексуалността си, както и други аспекти от себе си, да избягват компанията на други гей мъже и да се страхуват от интимност с тях. Отрицателното възприемане на сексуалността им се изразява в и подсилва от незадоволителното естество на връзките им.

Изразяването на хомосексуалната ориентация в късното юношество и ранната зрялост в контекста на топли сексуални връзки и капацитета за формиране на дълготрайни любящи връзки по-късно в зрелостта подпомага затвърждаването и интегрирането на сексуалността като част от положителната идентичност. Този процес продължава през зрелостта както чрез любящи връзки, така и, в зависимост от социалните нужди, чрез поддържането на несексуални отношения с други гей мъже.  


В тази статия ще разгледам, на базата на клиничния си опит, някои от преживяванията на хомосексуалните мъже, които водят до формирането на сексуалната им идентичност и нейното здравословно затвърждаване и интегриране по време на юношеството и зрелостта, като част от положителния себеобраз. Целта ми е да разберем по-добре хомосексуалните мъже като цяло, а по-конкретно, да представя някои въпроси, които да ни послужат като насоки при оценката на тяхното развитие. Чрез очертаването на нормалния път на развитие, който води до изграждане на положителна идентичност, се надявам да опиша някои от пречките, които стоят пред формирането на положителен себеобраз и пред пълноценното и удовлетворяващо изразяване на сексуалността. И тъй като формирането на личността е процес, който започва в ранното детство и продължава цял живот, аз се надявам да покажа защо всеки опит за промяна на сексуалността на гей мъжете, независимо дали е експлицитен или имплицитно ръководи терапията, неизбежно се оказва вреден за самочувствието им.

Психоаналитиците разглеждат нормалността като непостижим идеал (Offer and Sabshin, 1966). Фройд (1937) пише, че разликата между “нормален” психичен живот и “анормален” такъв е само въпрос на степен: “Всеки нормален човек всъщност е само средностатистически нормален. Неговият аз се доближава до този на психотика в една или друга част и в по-голяма или по-малка степен” (стр. 235). Jones (1931) пише, че нормален ум не съществува, а Eissler (1960) пише, че “в психичната сфера здравето е нереално понятие”. Когато говорим за вътрепсихични конфликти и баланса на вътрепсихичните структури, повечето аналитици са съгласни, че всички ние сме сравнително невротични и няма такова нещо като “нормален” човек.

Макар че на теория психоаналитиците не смятат, че адаптирането трябва да става за сметка на “основни аспекти на вътрешния свят” (Abrams, 1979, стр. 829), когато става дума за живота на пациентите ни, психоаналитиците и други динамично-ориентирани терапевти, като цяло се ръководят от социалните норми и морал и от идеята за отхвърлянето на инстинктите в полза на цивилизоваността (Фройд, 1927). “Отреагирането” има негативно звучене в нашата литература и тези, които постоянно отреагират своите импулси, обикновено се възприемат като неподходящи анализанти (А. Фройд, 1968). Хомосексуалните хора се разглеждат като анормални не само заради социалните предразсъдъци (Isay, 1985) и теоретичната рамка, според която те не са успели да се справят с развитийната задача да постигнат хетеросексуалност, но и защото отреагират сексуалните си импулси, вместо да ги удържат, и следователно не са сюблимирали сексуалността си, за да постигнат социално адаптиране.

В тази статия ще използвам “здрав” и “нормален” взаимнозаменяемо. С тези термини визирам потенциала на гей мъжа да има добре интегрирана личност (Klein, 1960), т.е. личност, в която има достатъчно вътрепсихична хармония, така че той да има положително усещане за идентичността си като хомосексуален и да може да живее и работи без особени пречки породени от вътрепсихични конфликти.

Под хомосексуални мъже разбирам мъже, у които доминира еротично предпочитание към същия пол, т.е. чиито сексуални фантазии са или главно, или изключително насочени към други от същия пол. Повечето хомосексуални хора правят секс. Но и това не е задължително поради потискането на сексуалното поведение причинено от натиска на обществото или поради вътрепсихични конфликти. Има и мъже, които са хомосексуални, но не осъзнават сексуалните си фантазии поради потискането, изтласкването или отричането на тези фантазии. Има и мъже, които са хомосексуални, осъзнават хомоеротичните си фантазии, модели на възбуда и дори поведение, но не признават хомосексуалността си поради цензуриращия обществен и вътрепсихичен натиск. У възрастните, хомоеротичните предпочитания обикновено могат да бъдат открити още през латентните години, пред-юношеството или ранното юношество (от 8 до 13), а понякога и по-рано. Има, разбира се, и хетеросексуални мъже, които поради различни развитийни причини (някои юноши), опортюнистични мотиви (някои делинквенти), ситуационни причини (някои затворници) или за да се защитят от тревожността, може да имат хомосексуално поведение за различни периоди от време и да не са хомосексуални (Isay, 1986).

Всеки от четиридесетте гей мъже, с които съм работил в психоанализа или аналитично-ориентирана терапия, е споделял, че още от около четвъртата си година, се е усещал като “различен” от връстниците си. Тази различност се измерва в това, че са били по-чувствителни от другите момчета, плачели са по-лесно, чувствали са се наранени по-лесно, имали са по-естетични интереси от другите момчета, т.е. са харесвали природата и музиката, “меки” вместо “твърди” обекти, усещали са привличане към други “чувствителни” момчета, момичета и възрастни. Били са по-малко агресивни от другите деца на тяхна възраст и не са обичали спортни и други “груби” дейности (Friedman and Stern, 1980); (Green, 1979); (Bell et al., 1981). Тези различия карат децата да се чувстват като аутсайдери сред връстниците си, а понякога и в семейството. Обширните изследвания на Green (1979), (1985) и Zuger (1978), (1984) потвърждават по-ранните изследвания на Sahrir и Robbins (1973), които показват високи нива на хомосексуалност у възрастни, които в детството си са проявявали женствено поведение. Според тези изследвания, разстройствата в половата идентичност и възприемане поведението на другия пол в детството са добри показатели за развитието на хомосексуалност по-късно, но от тях не става ясно каква част от хомосексуалните възрастни имат разстройства на пола в зрелостта. От моята по-малка клинична извадка, аз съм открил, че много от същите характеристики описани в изследванията на женствени момчета, като изключим носенето на женски дрехи, са били част от живота на гей мъже, които според мен нямат разстройство на пола, т.е. те възприемат и преживяват себе си като мъже, а не като жени. Не съм забелязвал качествено разграничение в ранните детски преживявания описани от тези мъже, които като възрастни са по-конвенционално мъжествени и онези, чието поведение и външен вид са по-конвенционално женствени. Едно по-задълбочено и количествено изследване, обаче, би могло да разкрие някои разлики в ранното поведение на тези две групи гей мъже [1].

Част от тази “различност” от връстниците, която гей мъжете описват, изглежда е възприятието за сексуални фантазии със своя пол и модели на ранна хомоеротична възбуда. Детското усещане за различност, признавано от повечето гей мъже, може подсъзнателно да бъде използвано като параван за тези потиснати ранни спомени за сексуална възбуда от други мъже. Макар че възрастните може и да си спомнят детските фантазии, така както и хетеросексуалните детски сексуални фантазии, те най-често се възстановяват когато се проявяват в преноса или други настоящи връзки. Сега ще опиша накратко трима мъже, които показват начина, по който усещането за различност на детето в ранните латентни години, може да служи като параван за тези ранни сексуални чувства.

Алан беше на 32 години, мъжествен, с някак груби, но красиви черти и малък, поддържан мустак. Той започна терапия заради чувства на самота, дисфория, тревожност и неудовлетвореност от връзките си. Изглеждаше умерено депресиран и разстроен заради края на едногодишна връзка, който бе настъпил предния месец. Той нямаше очевиден конфликт с хомосексуалността си; в първите сесии разказваше открито, че го привличат по-възрастни мъже, но и че му е трудно да ги чувства истински близки. Бе имал петгодишна връзка с един мъж, която описа като “бурна” и сексуално едностранна. Имаше подобно усещане и за една по-скорошна връзка, в която се усещаше прекалено много в ролята на преследващия. В някои от връзките му, ролята на преследващия го караше да се чувства сексуално жив и по-привлечен към партньорите си, отколкото когато него го преследваха. Но ролята на преследвача го караше и да се чувства необичан и недостоен за обичане.

Още в началото на терапията той спонтанно си припомни как като дете се е чувствал по-различен от връстниците си. Едно от описанията на това чувства беше “не обичах да удрям хората или разни груби неща. Бях по-чувствителен. Никога не бях нахален. Обичах да свиря на пиано.” Смяташе, че усещането му за неадекватност произхождаше от това, че винаги се е чувствал като аутсайдер. Одобрението на връстниците, което е получавал лесно заради интелекта, добрия външен вид и мускулатурата си, не успявало да повдигне самочувствието му. “Така и не разбрах как ме избраха за президент на класа. Като казаха името ми си мислех, че говорят за някой друг, не за мен”.

Алан описваше баща си като някак отдалечен, човек на малко думи и още по-малко чувства. Алан и майка му считали работата му за унизителна, макар че винаги изкарвал сравнително добри пари. Майката била депресирана и безпомощна, но и движещата сила в семейството, в което Алан бил любимият и по-малкият от двама сина. В артистичните си и музикални интереси той се оприличаваше повече на майка си, а в пасивността и емоционалната отдалеченост - на баща си.

Още в началото на терапията, преносът прие формата на безразличие към терапевта, което предполагаше нужда да отрича значението ми. В течение на работата ни, той се запозна и премести да живее с нов партньор, който открито изразяваше любов и нежност към пациента. Постепенно той спря да се страхува от чувствата си в преноса и започна да става по-открит и отдаден на новата си връзка. Точно в този период на по-лесно приемане на сексуалните си чувства, той си припомни сексуални фантазии от четиригодишна възраст, които се въртяха около мускулести герои от комикси. Голяма част от терапията се фокусираше върху копнежа му по бащата, когото той възприемаше като слаб. Спомни си и как от около деветгодишна възраст е започнал да забелязва интерес и привличане към други момчета в класа си. В течение на терапията, след като детските му сексуални чувства станаха по-ясни, той все по-малко мислеше за това, че е “различен” и ставаше все по-малко критичен към сексуалните си фантазии и чувства в настоящето. От терапията, и особено от естеството на преноса, ставаше все по-вероятно тези ранни източници на сексуален интерес и възбуда да са били изместване от и израз на изтласкани сексуални чувства към баща му.

Един друг пациент, Бенджамин, започна анализа заради много ниско самочувствие, тежка дисфория и неудовлетвореност от работата и живота изобщо. Той веднага си призна, че е хомосексуален, но за разлика от Алан, в първите часове му се искаше да не беше гей. Изпитваше силен страх от близостта с други мъже. Описваше майка си като досадна и прилепчива, а баща си – като груб и недодялан, но наличен. Като дете Бенджамин се бе чувствал различен – всъщност, не можеше да си спомни изобщо някога да се е чувствал по друг начин. Не се интересувал от спортове, а от музика и изкуство. Не обичал да си играе нито с момчета, нито с момичета на своята възраст и се чувствал самотен и изолиран.

През първите месеци от анализата, той не можеше да си спомни, или беше изтласкал, случки на сексуални преживявания преди университета. През втората година вече можеше да говори за сексуални преживявания от времето когато е бил на 12 години и отишъл в West Village, където един студент го срещнал и го „научил” да мастурбира. Посещенията до West Village продължили през цялото му юношество. Когато мастурбирал, обикновено си фантазирал как някой тъмен, мускулест мъж го отвежда нанякъде и го доминира. Един аспект на преноса без годините беше първо защитата срещу, след това проявления на и накрая изражения на желанието да бъде доминиран и сексуално проникнат от мен. Това беше съпътствано от спомени за топлина и удобство докато лежал в леглото до баща си всяка сутрин през уикендите и баща му му разказвал истории, а след това и от мъгляви детски спомени за сексуални мисли за баща си и други момчета на неговите години. Тези спомени датираха от около четвъртата му година – времето, по което е започнал и да се чувства различен от връстниците си. Както и при Алан, когато започна да си припомня тези детски сексуални чувства, той спря да мисли непрестанно за това, че е бил различен като дете.

Друг пациент, Карл, беше елегантен, гладко избръснат млад мъж, с когото започнахме работа докато учеше в университета. Анализата продължи шест години, с едно кратко прекъсване след като завърши университета и преди да запише магистратура. Причината да започне терапия беше ниското му самочувствие и неспособността да изгражда значими връзки. Сексуалният му живот най-вече се ограничаваше до тоалетната на библиотеката на университета или кабинките в секс магазини. Майка му била изключително внимателна към него до раждането на по-малкия му брат, когато Карл бил на три години. Тя винаги имала големи амбиции за Карл и той се чувствал като нейно продължение. Баща му, макар и нереализиран и подценяван от майката, също бе възприеман като топъл, мил и любящ.

През цялото си детство, Карл се чувствал отчужден от останалите момчета. Също като мъжете, които описвах досега, той не се интересувал от спортни занимания, а обичал природата и бил по-чувствителен от връстниците си. Както и другите, и той смяташе, че тези ранни чувства на различност са допринесли за ниското му самочувствие и лош себеобраз, които изпитваше сега.

Пак както Алан и Бенджамин, в началото Карл се чувстваше безразличен към мен, но все пак изглеждаше отдаден на работата ни и рядко пропускаше сесиите си. През първите години той често наблягаше, че не харесва „по-стари мъже, над 40”, тъй като смяташе, че са „развратни” и само искат да се възползват от него. Изпитваше силна тревожност от идеята да бъде пасивен в аналния секс, а често бил и твърде тесен, за да позволи анално проникване, особено ако изпитваше чувства към сексуалния си партньор. Привличаха го основно пасивни, феминизирани млади мъже, но когато мастурбираше си фантазираше за силни черни мъже с големи пениси.

Много бавно еволюиращият сексуален пренос се проявяваше до голяма степен като сънища, в които той е пасивен и доминиран от мен. Когато тези желания станаха по-явни, той започна смътно да си припомня сексуални чувства към други момчета от ранните си години в началното училище. Дълбоко потиснатите и противоречиви желания да бъде доминиран и обладаван от по-възрастни мъже се изясниха от различни сънища и от преноса, макар че така и не си спомни директно за детско привличане към баща си. Тези потиснати желания изглежда произхождаха от ранното детство и включваха периода, в който той описа, че се е чувствал различен от другите деца.

Мога да обобщя, че от аналитичната ми и терапевтична работа с много гей мъже става ясно, че хомоеротичните фантазии често се появяват на три- четири- или петгодишна възраст. Според мен този период е аналогичен на едиповия етап при хетеросексуалните момчета, само че основният сексуален обект при тези хомосексуални мъже, изглежда е баща им. Нито в естеството на преноса, нито в естеството на избора на сексуалния обект на тези мъже не виждам доказателства за защитно изместване на еротичния интерес от майките към бащите им. Преживяването за различност, което може да съществува заедно с или да дойде малко по-късно от хомоеротичните фантазии, започва по време на ранните периоди на общуване с връстниците. Това преживяване изглежда включва и предсъзнавано възприятие за хомосексуални фантазии.

Периодът на детското хомоеротично сексуално привързване към бащата и произтичащите от него фантазии и модели на сексуална възбуда е първият етап във формирането на хомосексуална идентичност. Преживяването за различност, за не-принадлежност към връстниците (Bell et al., 1981) често се превръща в параван за конфликтни сексуални чувства. И вината от ранните хомоеротични фантазии, и преживяването за различност от връстниците може би допринасят за ниското самочувствие и отрицателен себеобраз в много гей мъже.

Сега ще обърна внимание на етапа на затвърждаване на хомосексуалната идентичност през юношеството и някои от развитийните пречки, които може да възпрепятстват здравословното затвърждаване и продължаващата интеграция на хомосексуалната ориентация като част от положителна идентичност.

На 32 години, Алан беше открит за сексуалността си, която не криеше още от първите си години в университета. Както споменах и преди, той с лекота си припомни, че е имал сексуални фантазии с момчета още от четиригодишен. И фантазиите, и привличането му към съученици продължили през цялото време докато е бил в училище, макар и без никакви сексуални преживявания. Той бил популярен в училище заради комбинацията от мъжествен вид, интелект, чувствителност и красота. Макар и винаги да се чувствал като аутсайдер, като всеки юноша и той търсел одобрението на връстниците си. За да може да се “впише”, той излизал с едно момиче през цялото време в гимназията, но толкова се притеснявал, че те ще поиска да правят секс, че получавал диария преди всяка среща. Тъй като така и не правили секс, тя скъсала с него след няколко години. През цялото това време, той отричал да е хомосексуален.

В университета най-близкият му приятел бил гей. Този приятел искал да прави секс с Алан, но макар и привличането да било взаимно, Алан така и не можел да асоциира това привличане с тази сексуалност, която била неприемлива за него. “За него беше окей, но не и за мен. Аз бях либерален преди да зная, че съм гей”. Чак когато бил на 23 се влюбил и внезапно осъзнал и признал пред себе си, че е гей. След това имал сексуална връзка с мъж за първи път. От тогава насам е сравнително открит за сексуалността си.

Опитът на Алан беше сходен с този, описан от другите, които признали сексуалната си ориентация след някакво сравнително внезапно и драматично падане на бариерите на отрицанието и изтласкването. Това “аха” преживяване, причинено от свързването на дългогодишен модел на сексуална възбуда със сексуален обект, се усеща като подреждане на парченцата на пъзел. “Дотогава имах чувството, че никога няма да мога да се влюбя, че нямам сексуални чувства и че те не бяха това, което трябва да са”. Следват чувство на благополучие, облекчение и “редност”. Това преживяване е подобно на това, което понякога се случва в анализата или психотерапията след интерпретация, която може да е правена много пъти, но най-сетне е възприета когнитивно и афективно.

В гей мъжете това преживяване отбелязва както съзнателното признаване на сексуалността им, така и началото на приемането й като част от идентичността. Процесът на признаване и началото на интегрирането са нормални и очаквани събития в развитието на гей мъжете през юношеството, макар че самото преживяване не винаги е толкова драматично както при Алан. Първоначалният етап на затвърждаване на сексуалността рядко се случва толкова рано в юношеството както при хетеросексуалните момчета заради интернализираните социални ограничения и забрани, които карат гей момчетата да потискат сексуалността си по-старателно. В това отношение, Алан се развиваше напълно нормално. По-късното признаване на сексуалната му ориентация и степента на отричане дори пред ранните, съзнателни сексуални фантазии, можеха да бъдат отдадени на юношеското му желание за принадлежност към връстниците и страха, че ще бъде отхвърлен от родителите си, ако е гей.

Ще илюстрирам процеса на признаване и началото на интегрирането на хомосексуалната ориентация с преживяванията на един друг мъж, който идваше при мен на анализа в продължение на две години, след предишна дългосрочна анализа. При този мъж приемането и затвърждаването на сексуалността му бяха забавени много след късното юношество както поради тежки външни и социални конфликти, така и поради вътрешни конфликти.

Доналд наближаваше 40-те, когато успя да признае хомосексуалността си. От детството си бе осъзнавал хомоеротичните си фантазии и възбудата от други момчета в началното училище. Въпреки че е трудно да се прецени предишната анализа само по думите на пациента, според него е имало тайно сътрудничество между него и предишния му аналитик около нуждата пациентът да не бъде хомосексуален. Аналитикът му опитвал години наред да анализира вечно появяващата се хомосексуалност като защита срещу конфликтни, конкурентни и хетеросексуални желания и не анализирал преносните аспектите свързани с неуспешните и болезнени опити за хетеросексуалност, произтичащи от нуждата му да бъде възприеман от аналитика си като „добро момче”. По време на първата си анализа, Доналд се оженил и три години по-късно се развел, след което прекратил и анализата.

След приключването на тази анализа, Доналд несъзнателно се почувствал облекчен от притискащата преносна нужда да задоволи аналитика си и един месец по-късно имал хомосексуална среща, последвана от осъзнаването на сексуалността си и невероятно чувство на облекчение. За първи път в живота си се почувствал като „сексуален, деен и жив”. Ниското самочувствие и депресията, които го мъчели години наред, започнали постепенно да изчезват. Нашата аналитична работа бе насочена към чувствата му на гняв към първия аналитик, която се коренеше и в детството му, към неанализираната преносна нужда да задоволява, и към генетичния и развитийния произход на ранните хомосексуални модели на възбуда. Този аналитичен процес допринесе за интегрирането на сексуалността в идентичността му и подобри образа, който имаше за себе си като „лош”, който отчасти произлизаше от неразбраните, непризнати и отречени сексуални импулси. В последваща сесия три години след приключване на терапията той ми разказа, че от няколко години има удовлетворяваща връзка с друг мъж.

Не всички хомосексуални мъже се разкриват пред себе си така внезапно и с неочаквано голямо облекчение като двамата, които току-що описах. В онези, които имат по-малко нужда от признание от връстниците от Алан и по-малко глад за родителска любов от Доналд, може да има здравословно признаване и интегриране, които се случват постепенно и с по-малко потискане и отричане на сексуалността по време на юношеството.

Едуард, например, започна терапия заради обща депресия преди да започне магистратурата си. Депресията до голяма степен бе свързана с трудностите му да се справя с яростта, която изпитваше към баща си, който напуснал семейството когато пациентът бил на 7 години. Връзката с майката, която описа като интелигентна, топла и любяща, беше като цяло добра, както и тази с втория му баща и братята и сестрите му. През първата ни сесия той най-естествено спомена сексуалността си докато говореше за връзките си и за това как все търси и не може да намери „правилния мъж”. Като всеки гей мъж, той имаше периоди на съжаление или объркване и дори отчаяние свързано със сексуалността си, но не изпитваше и капка съмнение за това каква е тя.

Първият сексуален опит, който си спомняше, беше от когато е бил на 8 години и е бил пипан от по-възрастен мъж. Не беше сигурен как точно бе станало това, но чувстваше, че е бил неволен съучастник в случка, която си спомняше със значителна тревожност и вина. Този спомен имаше сбитост, яснота и афект като екранен спомен, но макар и да съм сигурен, че случката е действителна, все още не знам дали не бе използвана като параван за по-ранни сексуални спомени.

На 12-годишна възраст Едуард бе осъзнал привличането си към няколко учители, които бе разпознал като гей. Усещал силно желание да бъде близък с тях, макар и не специално по сексуален начин. Юношеските му мастурбационни фантазии били за това как някой мъж лежи върху него и той се чувства подчинен и обгрижван. На 15 годишна възраст пътувал в чужбина и тогава осъществил първия си сексуален контакт с един мъж, който работел в хотел. Признал, че е хомосексуален във втори курс в университета, по време на разговор с приятел. Както и предишните двама пациенти, той не усетил прилив на облекчение от признанието на хомосексуалността си, тъй като тя и дотогава е присъствала на предсъзнателно ниво и процесът на интеграция е продължавал още от предишните години и ранното юношество. Проблемите със самочувствието на този млад мъж произхождаха не толкова от ранното усещане, че е аутсайдер или от конфликтната сексуална идентичност, колкото от идентифицирането с амбивалентен баща и раната от ранната му раздяла с него.  

Едуард бе признал сексуалната си ориентация по-рано и по-постепенно от Алан и Доналд. По-грижовната майчина среда му бе помогнала да разчита за самочувствието си по-малко на одобрението на социалната група през юношеството и за него бе по-малко необходимо да задоволява, за да се чувства обичан. Както Erikson пише (1959, стр. 39), такава майчина среда „уверява детето, че то е ценено точно там, където е”.

Както видяхме, развитието на хомосексуалната идентичност може да бъде постепенно, започващо в детството с формирането и разпознаването на предсъзнателно или съзнателно привличане към собствения пол и фантазии със собствения пол. Тази сексуалност се затвърждава все повече с усилването на хомоеротичните мастурбационни фантазии и модели на сексуална възбуда по време на юношеството. През този период на развитие обикновено има някаква хомосексуална дейност. Но заради възприятието за „различна” сексуална ориентация, срама от социалната стигма и по-конкретно липсата на толерантност у връстниците, много нормални хомосексуални юноши може да проявяват и изненадващо малко открита сексуална дейност.

Когато има някаква сексуална дейност, тя може да бъде разграничена от хомосексуалната дейност на хетеросексуални момчета. Тя е по-малко експериментална, случайна и закачлива от тяхната. Тази сексуална дейност се усеща „истинска”, тъй като обикновено има и афективен компонент - или страстно усещане за влюбване, или желание за любов със сексуалния партньор. Тя прилича повече на първоначалните сексуални преживявания на хетеросексуални юноши с момичета, отколкото сексуалната игра на същите юноши с други момчета. Хетеросексуалните момчета могат, разбира се, да „си падат” много по идеализирани по-възрастни мъже или свои връстници, но обикновено не се стига до сексуални действия. Ако това стане, почти сигурно е, че има силна бисексуална или хомосексуална ориентация (Fraiberg, 1961). Хетеросексуалната дейност на хомосексуални юноши обикновено има качеството на експеримент, подобно на хомосексуалната дейност на хетеросексуални юноши и обикновено е съпроводена с голяма доза тревожност.

Силният натиск от обществото и връстниците по време на юношеството често пъти забавя съзнателното признаване и приемане на хомосексуалността до късното юношество или ранната зрялост, дори у гей мъже, които иначе изглежда да имат положителен образ за себе си. Съзнателното признаване и последващото интегриране на хомосексуалността водят до по-добро самочувствие и усещане за благоденствие, по-голям капацитет за любов както в сексуални връзки, така и в приятелствата и с мъже, и с жени, и обикновено, до повишена производителност.

Интегрирането на хомосексуалността в един цялостен и позитивен себеобраз е част от нормалното развитие на здравия хомосексуален мъж. Не всички хомосексуални мъже, обаче, успяват да приемат сексуалността си. Клиничният ми опит показва, че някои ранни развитийни проблеми, свързани с връзката с майката, може да попречат на този нормален процес. За да илюстрирам това, ще се върна отново към Бенджамин, който започна анализа заради изключително ниско самочувствие. Той търсеше мъже, които да го доминират и в ранното си юношество е имал чести хомосексуални преживявания в West Village. Такъв обширен сексуален опит се среща рядко на тази възраст. Той започна анализа при мен след като бе имал няколко консултации с друг аналитик, за когото знаеше, че се опитва да променя хомосексуалните мъже на хетеросексуални. Макар че бе напуснал този аналитик, той търсеше помощ и от мен, и от него, за да промени сексуалността си, която смяташе, че е отговорна за ниското му самочувствие и депресията. В първоначалното интервю с мен, той говореше за сексуалността си все едно е някакъв чужд придатък, който трябваше да бъде премахнат. Силно се страхуваше, че колегите му на работа ще разберат, че е хомосексуален и се стараеше изключително много да не се социализира с други гей мъже.

Бенджамин постоянно търсеше секс. Не можеше да понася тревожността, която изпитваше от това, че е сам и отделен от майка си. Докато обикаляше по нощите из опасни райони на града, той правеше безразборен секс с проституиращи мъже и наркомани, понякога с риск за здравето, живота и вещите си.

Силният мазохизъм и нарцистичните рани, които определяха начина, по който Бенджамин избираше партньорите си и изразяваше сексуалността си, бяха показателни и за трудността му да се приеме като хомосексуален. Той имаше чувството, че майка му го възприема като свое продължение и не му бе предала усещането за отделеност. Тъй като подсъзнателно възприемаше, и се идентифицираше с, омразата й към него, той притежаваше много ограничен капацитет да се чувства достоен за обич и да приема някои аспекти от личността си без компенсаторен нарцисизъм или силна омраза. Сексуалността му, известна на баща му, но не и на майка му, се бе превърнала във фокус и в преместване на аспекти от личността му, които го караха да се чувства мразен или мразещ. Той нямаше капацитета да запази чувство за себе си като добър човек в общество, което отричаше и цензурираше сексуалността му.

Карл също бе потърсил анализа заради ниско самочувствие. За разлика от Бенджамин, той имаше известни притеснения от неспособността си да заформя трайни и значими връзки и някакво желание да промени това. Карл бе имал няколко случайни сексуални преживявания в последните две години от гимназията, а в университета – главно анонимни сексуални връзки за една нощ, което продължи и през първите години от анализата. Той като че ли винаги харесваше мъже, които не биха харесали него, а тези, които го харесваха – или той не харесваше, или ги отблъскваше. Не проявяваше почти никакъв интерес към жени, но няколко пъти бе излизал с жени, за да задоволи майка си, която често му повтаряше, че иска внуци. Още от първите ни срещи той сподели, че е хомосексуален, но и понякога разказваше, че се мрази заради това. По време на анализата от време на време казваше, че може би трябва да отиде при „един от онези аналитици”, които биха го променили. Това ставаше винаги, когато се почувстваше особено близък с мен и заплашен от тази близост, както и от добре защитените сексуални чувства. В началото на анализата, на работа или в университета и той, като Бенджамин, се стараеше да не бъде виждан с други гей мъже.

Ниското самочувствие на Карл изглежда бе свързано с ранната връзка с майка му. Както и майката на Бенджамин, тя като че ли се отнасяше към него като към свое продължение и по различни начини му показваше, че нейните цели и успехи трябваше да бъдат постигнати чрез неговите успехи, а неговите неуспехи и нещастие биха били разочарование за нея. Заради това недостатъчно усещане за себе си като отделен човек и за своите собствени цели, неговото самочувствие в голяма степен зависеше от одобрението на обществото и връстниците, и неодобрителното социално отношение към хомосексуалността силно му тежеше. Макар и да нямаше индикации, че агресията на Карл към майка му бе основното, което определяше сексуалната му ориентация, и тази агресия, и мазохизмът му играеха огромна роля за начина, по който той изразяваше хомосексуалността си и за ниското качество на връзките му. Неговите чувства към сексуалността му действаха като изместване от други източници на само-омраза, и особено гнева му към майката. Връзката с тази увредена и злонамерена майка, която го изпълваше с гняв и само-омраза, водеше до една невъзможност да си позволи задоволителна сексуална дейност в контекста на любяща и удовлетворителна връзка. Както и при Бенджамин, сексът имаше мазохистични оттенъци, които допринасяха към усещането, че сексуалната му ориентация е лоша и мръсна и към провала му да я интегрира като част от положителна идентичност.

С подобряването на себеобраза на Карл, чрез признанието за ранните унижения и отхвърляне, които бяха допринесли към чувството, че е недостоен за обичане, качеството на обектните му отношения също се подобри. Той успя да създаде две трайни връзки с хора, които го обичаха. На свой ред, тези грижовни връзки подобряваха самочувствието му и себеобраза му като гей мъж.

И при Бенджамин, и при Карл имаше един аспект от преноса в средата на анализата, който беше повод за притеснение: щом аз ги приемах и не се опитвах да променя хомосексуалността им, значи и аз трябваше да съм хомосексуален. Следователно аз ставах деградирал и унизен обект като тях. Този важен аспект от преноса бе защита срещу ранна, конфликтна, еротична привързаност към бащите им и отражение на по-нататъшното им възприятие и усещане за тях. С течение на времето, конфликтите около сексуалността им бяха по-добре анализирани и пречките пред създаването на удовлетворяващи връзки бяха премахнати, и така и двамата ставаха по-способни да усетят и себе си, и аналитика по по-одобрителен начин, което доведе в по-късните етапи на работата ни до по-малко сдържано и не толкова защитно изражение на желанието за близост и любов, както в анализата, така и извън нея.

Ще представя още един пример за забавянето и нарушаването на процеса на затвърждаване при формирането на хомосексуалната идентичност. Фред, с когото се срещнахме за първи път когато беше на 17, бе напуснал предишния си терапевт, тъй като той го насърчавал да излиза с жени и изглежда не приемаше неговата хомосексуалност. Фред се чувстваше различен и имаше съзнателни спомени за ранни хомоеротични фантазии и възбуда още от 9-годишен. Мастурбационните му фантазии бяха изключително хомосексуални. На първата ни консултация той нямаше никакво съмнение за сексуалната си ориентация, макар че се страхуваше от сексуален контакт и емоционална близост с други момчета. И двамата смятахме това за невротична задръжка, която пречеше на сексуалното му изразяване и следователно капацитета му да затвърди хомосексуалната си идентичност.

Фред се притесняваше от силата на хомосексуалната си възбуда в университета. Чувстваше се привлечен към много момчета, повечето от които бяха открито гей. Това го караше да бъде особено тревожен заради възможността от взаимно привличане и потенциала за консумиране на това желание. Той потискаше изразяването на тези желания и ако някой го загледаше, той отвръщаше поглед. Във втората година от терапията, той се влюби в един състудент и имаше кратко сексуално преживяване, което му бе харесало, но се чувстваше толкова „неловко” когато видеше новия си приятел, че се отказа от тази връзка. Сексуалният му живот започна да се ограничава само до мастурбиране, като и пушеше все повече трева, за да намали сексуалното си желание и чувството на срам от него.

Сексуалните задръжки на Фред идваха от страха от унижение, който като цяло произтичаше от амбивалентността на майка му към него и баща му. Постоянната хаотична връзка между родителите му и начинът, по който майката омаловажаваше бащата, правеше любовта и еротичната привързаност към баща му източник на унижение и срам. От чувство на гняв към двамата родители и от самозащита, Фред бе твърдо решил да не се излага на унизителното отхвърляне от майка си, като отказваше да се привърже към друг мъж и като отхвърляше всеки мъж, който проявяваше интерес към него. За Бенджамин и Карл тежката нарцистична рана от преживяването, че са само продължение на майките си, заедно с усещането за амбивалентността на майките им и собствения им гняв обърнат към тях самите, невротично изкривяваше еротичната им привързаност към бащите и правеше мисълта за емоционална близост с други мъже ужасяваща. Неспособността за създаване и поддържане на удовлетворяващи връзки им пречеше да изградят положителна идентичност като гей мъже. Нараненото самочувствие, страхът от интимност и неспособността да приемат хомосексуалната си ориентация или да я изразят по емоционално задоволителен начин, бяха свързани и при тримата.

Развитието на сексуалната идентичност на хомосексуалните мъже продължава цял живот. Формирането на сексуалната ориентация, както и началото на формирането на сексуална идентичност, започва в детството, заедно с чувството за различност и предсъзнаваното разпознаване на фантазии с хора от същия пол. Затвърждаването става по време на късното юношество и ранната зрялост с изразяването на сексуалността мотивирана от силните сексуални нужди. Но интеграцията на сексуалната идентичност продължава през цялата зрялост чрез сексуални и социални връзки с други хомосексуални мъже и с различна степен на участие в гей социални мрежи (Troiden, 1979).

Процесът на разкритие пред други гей мъже обикновено води до „хомосоциализиране”, чрез което аз обозначавам несексуалните контакти с други гей мъже в рамките на или извън изградена гей общност. Този аспект от живота на хомосексуалните мъже получава сравнително малко внимание от психоаналитиците. Според някои „приемането от социалната среда” намалява мотивацията на хомосексуалните мъже да търсят лечение, тъй като редуцира усещането, че са „болни” и следователно трябва да бъде възпирано, тъй като не е в техен интерес (Socarides, 1963). Според други, нарцисизмът преобладава повече сред „социосексуалните отколкото сред сексуалните хомосексуални групи” и инвестирането в хомосексуалния свят компенсира майчиното лишение и е израз на гняв (Panel, 1977, p. 190). В социално-психологическата литература се срещат и тези, които твърдят обратното – че свързването с почти само други гей мъже е необходим компонент за затвърждаването на нормалната хомосексуална идентичност (Cass, 1979).

Нито една от тези позиции не отговаря напълно на моя клиничен опит. Има хомосексуални мъже, които напълно приемат сексуалната си ориентация, които нямат широки социални гей мрежи. Степента и естеството на участие в гей общността обикновено се определят от социалните и професионални нужди, брачния статут и наличието на други гей мъже (Weinberg & Williams, 1974, p. 11). Подкрепата от гей приятелите или гей общността, където има такава, може да не е нужна на онези, които получават достатъчно удовлетворение от социалните и професионални дейности в хетеросексуалната общност. Освен това е по-лесно един хомосексуален мъж да се интегрира в хетеросексуалната общност ако не се е разкрил и не е във връзка. Тези, които имат връзки, обикновено се чувстват по-комфортно и сигурно с подкрепата и сравнително непредубедената структура на гей общността или мрежа от гей приятели.

Свободата да бъдеш хомосоциален може да е свързана и с по-малката нужда от подкрепа от хетеросексуални връстници или социални организации; така тя често показва здравословно приемане на сексуалната ориентация и самочувствието, което отстранява нуждата от продължителни традиционни източници на подкрепа. По същия начин, прекаленото хомосоциално участие може да сочи и към яростна нужда за отхвърляне на конвенционалните източници на подкрепа (Panel, 1977). Както обаче отбелязах в описанията си на несексуалните гей връзки на Бенджамин, Карл и Фред, при тях имаше връзка между ниското им самочувствие, неспособността да имат положителен образ за сексуалността си и нуждата им да отбягват контактите с други гей мъже. С повишаването на самочувствието им чрез анализирането на ранни конфликти, особено свързани с проблематичните им отношения с майките, започнаха да се забелязват по-малко самоналожена дистанция в преноса и повишено чувство за собствената ценност. В случаите на Алан и Едуард, чието самочувствие не бе силно нарушено от ранни конфликти, винаги имаше капацитет за и интерес към несексуални социални връзки с други гей мъже. Доколкото позволяват наличието и другите задължения, хомосоциалните връзки са необходими за продължаващото затвърждаване и интегриране на идентичността, и капацитетът за такива връзки е признак за сравнително положителен себеобраз. И обратно, невъзможността или нежеланието за подобни връзки предполага нарушено самочувствие.

От казаното дотук би било неправилно да заключим, че всички хомосексуални мъже, които имат безразборни сексуални контакти са обзети от невротични трудности, а онези, които имат продължителни връзки са „здрави”. Изборът на множество партньори се определя от различни социални и динамични фактори. Например, анонимните сексуални срещи в обществени тоалетни по-често се извършват от хомосексуални мъже, които не могат да рискуват да бъдат разкрити и които са добре интегрирани в хетеросексуалната среда поради своята религия, професия или брак (Humphreys, 1972), отколкото от тези, които са интегрирани в гей субкултура. По същата причина такива мъже може да нямат продължителна връзка, дори и да са способни на нея и да я желаят. Отхвърлянето на анти-гей нагласите (Altman, 1973), липсата на правно и социално одобрение на хомосексуалните връзки, липсата на деца, които да сплотяват тези връзки и наличието на партньори са само някои от другите социални фактори, които играят роля при избора и естеството на сексуалните партньори. Фуко (1982-83) може би също е прав, когато пише, че забраните в обществото ни благоприятстват потайните, случайни сексуални връзки. Освен това доказателствата сочат, че биологичните фактори свързани с мъжката сексуалност играят роля в естеството на сексуалните дейности на хомосексуалните мъже. Мъжете по принцип са по-промискуитетни от жените, когато имат тази възможност. „Това е историята на атропоидните им прародители и това е историята на необузданите мъже навсякъде по света” (Kinsey et al., 1948, p. 589). Мъжът по принцип е по-малко обектно-ориентиран от жените, които изглежда по-малко се интересуват от разнообразието на партньори (Ford and Beach, 1951).

Като посочвам тези социални и биологични аспекти, аз не се опитвам да омаловажа значението на вътрепсихичните фактори, които мотивират различните видове сексуално поведение у всички хора. Нито да подценя трудностите, които някои гей мъже имат при поддържането на дълготрайни връзки, което може да е предизвикано от същите тези социални и динамични фактори [2]. Вярвам, обаче, че да разглеждаме сексуалното поведение на хомосексуалните мъже като несвързано с външната социална реалност, води до опростени, еднотипни, динамични обяснения на такова поведение (виж напр. Calef and Weinshel, 1984). При хомосексуалните мъже социалните фактори си взаимодействат с, оформят и дори променят вътрепсихичните сили, на базата на фактори от ранното развитие. Разбирането и работенето с тези теми предоставят на аналитика едно по-цялостно обяснение за което и да е сексуално поведение. Разбирането на някои от развитийните проблеми, които всеки гей мъж среща при формирането, затвърждаването и интегрирането на идентичността си, допринасят към, задълбочават и подобряват разбирането на терапевта за живота на клиентите му.

ABRAMS, S. 1979 The psychoanalytic normalities J. Am. Psychoanal. Assoc. 27:821-835 [→]

ALTMAN, D. 1973 Homosexual New York: Avon Books.

BELL, A. P. & WEINBERG, M. S. 1978 Homosexualities New York: Simon & Schuster.

BELL, A. P., WEINBERG, M. S., & HAMMERSMITH, S. K. 1981 Sexual Preference Bloomington: Indiana Univ. Press.

CALEF, V. & WEINSHEL, E. 1984 Anxiety and the restitutive function of homosexual cruising Int. J. Psychoanal. 65:45-53 [→]

CASS, V. C. 1979 Homosexual identity formation J. Homosexual. 4 219-235

EISSLER, K. R. 1960 The efficient soldier In Psychoanal. Study Soc. 1 39-97 New York: Int. Univ. Press.

ERIKSON, E. H. 1959 Identity and the Life Cycle Psychol. Issues, monogr. 1. New York: Int. Univ. Press.

FORD, C. S. & BEACH, F. A. 1951 Patterns of Sexual Behavior New York: Harper.

FOUCAULT, M. 1982-83 An interview with Michael Foucault Salmagundi 58-59 10-24

FRAIBERG, S. 1961 Homosexual conflicts In Adolescents ed. S. Lorand & H. I. Schneer, pp. 78-112 New York: Paul B. Hoeber.

FREUD, A. 1968 Acting out Int. J. Psychoanal. 49:165-170 [→]

FREUD, S. 1927 Civilization and its discontents S.E. 21:3-145 [→]

FREUD, S. 1937 Analysis terminable and interminable S.E. 28:211-253 [→]

FRIEDMAN, R. C. & STERN, L. O. 1980 Juvenile aggressivity and sissiness in homosexual and heterosexual males J. Acad. Psychoanal. 8 427-440

GREEN, R. 1979 Childhood cross-gender behavior and subsequent sexual preference Amer. J. Psychiat. 36 106-108

GREEN, R. 1985 Gender identity in childhood and later sexual orientation Amer. J. Psychiat. 142 339-341

HARTMANN, H. 1939 Psychoanalysis and the concept of health In Essays on Ego Psychology pp. 1-18 New York: Int. Univ. Press, 1964

HUMPHREYS, L. 1972 Out of the Closets Englewood Cliffs, N.J.: Prentice-Hall.

ISAY, R. A. 1985 On the analytic therapy of homosexual men Psychoanal. Study Child 40:235-254 [→]

ISAY, R. A. 1986 Homosexuality in homosexual and heterosexual men In The Psychology of Men ed. G. Fogel, F. Lane, & R. Liebert. New York: Basic Books, pp. 277-299

JONES, E. 1931 The concept of a normal mind In Papers on Psycho-Analysis pp. 201-216 Baltimore: Williams & Wilkins, 1948

KINSEY, A. C., POMEROY, W. B., & MARTIN, C. E. 1948 Sexual Behavior in the Human Male Philadelphia: Saunders.

KLEIN, M. 1960 On mental health Brit. J. Med. Psychol. 33 237-247

MCWHIRTER, D. P. & MATTISON, A. M. 1984 The Male Couple Englewood Cliffs, N.J.: Prentice-Hall.

OFFER, D. & SABSHIN, M. 1966 Normality New York: Basic Books.

PANEL 1977 The Psychoanalytic treatment of male homosexuality E. C. Payne, reporter, J. Am. Psychoanal. Assoc. 25:183-199 [→]

SAGHIR, M. T. & ROBINS, E. 1973 Male and Female Homosexuality Baltimore: Williams & Wilkins.

SOCARIDES, C. W. 1963 The New York Times December 17, p. 33

TROIDEN, R. R. 1979 Becoming homosexual Psychiatry 42 362-373

WEINBERG, M. S. & WILLIAMS, C. J. 1974 Male Homosexuals New York: Oxford Univ. Press.

ZUGER, B. 1978 Effeminate behavior in boys from childhood Comprehen. Psychiat. 19 363-369

ZUGER, B. 1984 Early effeminate behavior in boys J. Nerv. Ment. Dis. 172 90-96

[1] В моята клинична извадка, аз бих предположил само за един гей мъж, че е имал разстройство на половата идентичност като възрастен. Като дете той е носил женски дрехи. Като цяло, моят опит е по-скоро с добре функциониращи мъже професионалисти, които обикновено изглеждат и се държат мъжествено и са интегрирани в хетеросексуална среда.

[2] Хомосексуалните мъже не могат да бъдат стереотипизирани въз основа на естеството или честотата на сексуалното им поведение. Продължителните връзки се срещат много по-често, отколкото обикновено се предполага (Bell and Weinberg, 1978); (McWhirter and Mattison, 1984) и мнението, че всички хомосексуални мъже са промискуитетни, поддържано и от ХИВ епидемията е един вреден стереотип, често насочван към всякакви малцинствени групи, маргинализирани заради различието им. Това включва не само хомосексуалните, но и черните, пуерториканците, и евреите, като последната асоциация е особено видна по време на нацистката ера.