Европейското женско лоби (European Women's Lobby) отдавна води кръстоносен поход срещу проституцията. Последната им инициатива е Brussels Call - Together for a Europe free from Prostitution, чрез която се опитват да привлекат и членове на Европейския Парламент (ЧЕП-ове:) на своя страна. За щастие засега са само 40-тина, основно от Швеция, Дания и Франция, но кой знае докъде могат да стигнат.. Някой друг път смятам да размишлявам по-надълго за проституцията и правата на проституиращите, както и за псевдоморалистичните, аз-знам-по-добре-от-теб-от-какво-имаш-нужда кръстоносни походи, но сега само ще сложа писмото си до Антония Първанова, Ивайло Калфин и Мария Неделчева - българските евродепутати, които подкрепят тази малоумна инициатива.
Уважаема госпожо Първанова,
Дълбоко съм разочарован и загрижен от Вашето участие в Brussels Call - инициатива на European Women's Lobby, която цели, чрез подвеждащи или направо лъжливи твърдения, още повече да маргинализира и стигматизира проституиращите жени и мъже, да ги лиши от малкото възможности за социална и здравна грижа и да ги направи още по-уязвими към насилие и експлоатация. Аз вярвам, че усилията ни трябва да бъдат насочени към борбата срещу трафика на хора и принудителния труд (не само в проституцията) и към закрилата на човешките права на всички хора и особено на най-уязвимите групи, каквито са проституиращите. В този процес трябва да бъдат чути и самите проституиращи, тъй като те най-добре знаят от какво имат нужда и как да бъдат защитени правата им, а не да бъдат заклеймявани като безпомощни жертви, които трябва да бъдат спасени, като хора без собствено достойнство и без право на избор. Трафикът на хора просперира най-вече в нерегулираните или слаборегулирани трудови сектори, каквато е секс индустрията, но също така земеделието, строителството, ресторантьорството и т.н. Да твърдим, че борейки се с трафика ние трябва да се борим с проституцията е като да тръгнем на кръстоносен поход срещу, например, строителството, земеделието или миграцията. Вместо това аз вярвам, че трябва да се концентрираме първо върху предоставянето на превантивна информация на уязвимите групи и второ - по-добрата регулация на тези сектори. Криминализирането на които и да било аспекти на проституцията (самите проституиращи или пък техните клиенти) прави секс индустрията само още по-невъзможна за регулиране и участниците в нея - още по-уязвими към насилие и експлоатация. Дебатът за проституцията трябва да се води без истерични псевдоморализъм и религиозна етика и на базата на реални, разумни и академични изследвания и данни.
Позволявам си тук да добавя и апела, подготвен от организации защитаващи правата на проституиращите:
Уважаема госпожо Първанова,
Дълбоко съм разочарован и загрижен от Вашето участие в Brussels Call - инициатива на European Women's Lobby, която цели, чрез подвеждащи или направо лъжливи твърдения, още повече да маргинализира и стигматизира проституиращите жени и мъже, да ги лиши от малкото възможности за социална и здравна грижа и да ги направи още по-уязвими към насилие и експлоатация. Аз вярвам, че усилията ни трябва да бъдат насочени към борбата срещу трафика на хора и принудителния труд (не само в проституцията) и към закрилата на човешките права на всички хора и особено на най-уязвимите групи, каквито са проституиращите. В този процес трябва да бъдат чути и самите проституиращи, тъй като те най-добре знаят от какво имат нужда и как да бъдат защитени правата им, а не да бъдат заклеймявани като безпомощни жертви, които трябва да бъдат спасени, като хора без собствено достойнство и без право на избор. Трафикът на хора просперира най-вече в нерегулираните или слаборегулирани трудови сектори, каквато е секс индустрията, но също така земеделието, строителството, ресторантьорството и т.н. Да твърдим, че борейки се с трафика ние трябва да се борим с проституцията е като да тръгнем на кръстоносен поход срещу, например, строителството, земеделието или миграцията. Вместо това аз вярвам, че трябва да се концентрираме първо върху предоставянето на превантивна информация на уязвимите групи и второ - по-добрата регулация на тези сектори. Криминализирането на които и да било аспекти на проституцията (самите проституиращи или пък техните клиенти) прави секс индустрията само още по-невъзможна за регулиране и участниците в нея - още по-уязвими към насилие и експлоатация. Дебатът за проституцията трябва да се води без истерични псевдоморализъм и религиозна етика и на базата на реални, разумни и академични изследвания и данни.
Позволявам си тук да добавя и апела, подготвен от организации защитаващи правата на проституиращите:
I am very concerned at your support for the Brussels Call, a series of initiatives which will endanger sex workers; push them into criminality; increase risk and is not supported by any research or sex workers’ organisation. Today the European Women’s Lobby released a statement which contained a number of untruths and stigmatizing statements with your name attached in support.
- Between 80 and 95% of persons in prostitution have suffered some form of violence before entering the system of prostitution (e.g.,rape, incest, paedophilia).[1]
- 62% of women in prostitution report having been raped.[2]
- 9 out of 10 women in prostitution would like to exit the system of prostitution but feel unable to do so.[3]
- 68% of women in prostitution meet the criteria for Post-Traumatic Stress Disorder in the same range as victims of torture undergoing treatment.[4]
- According to Interpol, a pimp earns 110 000 euros per year per prostituted person.
- Nevada, where procuring is decriminalised, sees the highest rates of rape compared to all US states.[5]
[1] Melissa Farley et al., ‘Prostitution in five countries: violence and post traumatic stress disorder’, Feminism and Psychology, 8, 1998.[2] Melissa Farley et al., ‘Prostitution in five countries: violence and post traumatic stress disorder’, Feminism and Psychology, 8, 1998.[3] UK Home Office, Paying the price, 2004[4] Melissa Farley et al., “Prostitution in five countries: violence and post traumatic stress disorder”, Feminism and Psychology, 8, 1998
Not a single one of these statements is supported by peer reviewed and accepted research. Melissa Farley has been discredited and has been disallowed from giving expert evidence in Canada and New Zealand. Academics in New Zealand filed a complaint against her, so problematic are her methods and conclusions.
The statistic attributed to the UK parliament is in fact not found anywhere in that report, which indicates a lack of knowledge on this topic the Europeans Women’s lobby has.
You also put your name to the statement “Prostitution is violence against women” which denies the human rights of a sex worker to consent to sex, as well as making it more difficult for an oppressed and marginalized group to access support services. If your job is defined as violence it is very difficult to get help when you are actually on the receiving end of violence. This reached its apotheosis with the murder of a sex worker by her abusive ex partner in Sweden.
The Pro Sentret report in Norway showed that criminalisation of clients leads to increased risks, rapes, violence, less time for screening, and lower condom usage. Economists have shown that it leads to lower prices, and sex workers being forced into changing their behaviour, with less time for risk management. That you support this is worrying in the extreme, and indicates little knowledge of, or concern for, the lives of sex workers.
The statement also claims that trafficking and sex work has decreased since criminalisation was introduced in Sweden. This is a complete fabrication which even the Swedish government does not claim. There are no pre-criminalisation statistics, and no evidence sex work has decreased. The lives of sex workers have become more difficult, which is seen as a victory by those who oppose sex work for religious/political/moral reasons. A 2011 study explains why a decrease cannot be claimed.
If you do genuinely care about sex workers, rather than supporting a campaign that will endanger them, I ask that you put your voice behind decriminalization on the New Zealand model. More information can be found out about their successful harm reduction and empowering of sex workers here.
To speak for sex workers instead of listening to them means you are ignoring the voices of an oppressed group, I hope this letter makes you reconsider and that you will contact sex workers groups in your country to learn more about what they want.
С уважение,
Б. Герасимов
С уважение,
Б. Герасимов
